Последният доклад на Европейската комисия отправи сериозни критики към България. Една от тях бе за прекомерната задлъжнялост на българските фирми, която била 100% от брутния вътрешен продукт на страната. "Високият частен дълг (100% от БВП), който предимно се държи от нефинансови предприятия (четири пети от общата сума), намалява, но остава доста над приемливите нива", пише в доклада.

От него не става ясно нито колко е абсолютната стойност на този дълг, нито какви компоненти са включени в него. Във всеки случай там едва ли фигурират привлечените средства на банките от граждани и фирми, които в края на 2018-а са 78.63 млрд. лв., както и вътрешно фирмената задлъжнялост, за чийто огромни размери има само косвени данни.

Дори и при най-песимистични изчисления, базирани на публичната статистика за банките, фирмите и небанковите финансови институции, изчисленията показват, че максималните им задължения по взети вътрешни и външни кредити и пласирани облигации са около 90 млрд. лева. Според предварителните данни на НСИ брутният вътрешен продукт на България за 2018-а, изчислен по производствен метод е 107.93 млрд. лева. При тази стойност задълженията на частния сектор на страната ни спрямо БВП не надхвърлят 83.39%, което е далеч от оповестените в доклада на ЕК 100 процента.

Впрочем в Европа трудно можете да намерите държава, в която частният дълг е под 100% от БВП. Данните за 2018-а все още не са публикувани за отделните държави от ЕС, но и тези за 2017-а дават представа за какво става дума. В Холандия частния дълг е 308.2% от БВП, във Франция - 257%, в Австрия - 163.2%, в Германия - 147.6% и т. н.

И за тези държави ЕК не говори за дисбаланси. Защото бизнеса работи предимно с кредити и по-малко със собствени средства. Това е универсално правило.

Всъщност когато говорим за задлъжнялост на частния сектор е добре да видим как се формира тя по публични данни. Това са информациите, които подават до европейските статистически служби НСИ, Министерството на финансите, БНБ и КФН. Понякога дори и тези данни изглеждат противоречиви. Например данните за външния дълг.

Периодично БНБ публикува информация за брутния външен дълг на България. За 2018-а общия му размер е 32.72 млрд. евро или 63.99 млрд. лева, което е 59.29% от БВП.

Веднага прави впечатление огромния размер както на общата сума така и на съотношението й към БВП. Само че в тези числа няма нищо страшно, защото задълженията на държавата към външни кредитори - 5.54 млрд. Евро (10% от БВП), са само една малка част - 17%, от общите задължения към чужбина. Тук е добре да се уточни, че външния дълг на държавата според БНБ се различава и то значително от данните на Министерството на финансите за задълженията на държавата в чуждестранна валута - 9.09 млрд. Евро (16.5% от БВП). Причината е, че една значителна част от държавните облигации в чужда валута са притежание на български банки, пенсионни фондове и застрахователни компании - т.е. на местни кредитори. Поради това по статистиката на БНБ този дълг не се води външен.

Според данните на БНБ за 2018-а с иззключение на задълженията на държавата към чужбина - 5,54 млрд евро, всичко останало до 32.72 млрд. евро са частни дългове на финансови и нефинансови компании. Само външните задължения на банките ни са 4.6 млрд евро (около 9 млрд лева) като в това число влизат и значителни суми по т. нар. - стенд бай кредити, които са резервирани, за да се теглят при нужда, но може и никога да не бъдат използвани.

Огромната част от брутния външен дълг на България се формира от финансирането от чужбина получено от фирмите. Според статистиката на БНБ общия му размер е 22.57 млрд. Евро или 44.14 млрд. лева (40.9% от БВП.) Вътре влизат всички дългове на небанкови финансови институции и на компании с преобладаваща държавна собственост.

И тук също има една много важна подробност. По-голямата част от тези дългове са към чуждестранните собственици на българските компании, които са ги взели. Дори и в статистиката на БНБ тези задължения се водят като вътрешно фирмени кредити, които почти се приравняват към чуждестранните инвестиции. За банките заемите, които са им предоставени от техните майки надхвърлят 2.5 млрд евро. А за търговските дружества вътрешно фирмените задължения към чужбина са 12.32 млрд. евро или 24.1 млрд. лева. Това са пари с които собственика на компанията е финансирал нейното развитие и едва ли тези средства могат да се разглеждат като източник на риск за българските фирми - в смисъл, че евентуалните затруднения по обслужването им могат да застрашат самото съществувание на фирмата.

Вътрешния дълг на частните комании може да се види от балансите на банковата ситема. Според данните на БНБ общият му размер е 35.12 млрд. лева. Отделно са дълговете на лизинговите дружества - 3.72 млрд. лв., на застрахователни компании - 226 млн. лева, на дружества за бързи кредити - 1.5 млрд. лева. За небанковите финбансови институции е добре да се знае, че по-голямата част от общия размер на техните задължения са дългове към техните собственици.

По външните задължения на фирмите и небанковите финансови институции няма данни за големи просрочия. Статистиката на БНБ показва, че по тези дългове през 2018-а има плащания на лихви и на главници за общо 4.87 млрд. евро.

С други думи задлъжнялостта на бизнеса е рамките на обичайните за ЕС нива и да се твърди, че по този показател България има дисбаланси е доста необосновано. Няма значение, че това твърдение идва от ЕК. Сравнителните данни за ЕС и за еврозоната не го потвърждават.