Въпросителните около новия дълг от 300 милиона лева

Двете емисии държавни ценни книжа с общ номинал от 300,6 млн. лева, които правителството успешно пласира на 19 юни, станаха повод за многобройни коментари. Коментари, които произведоха доста въпросителни. И причината за това не е размера на емисията - тя е далеч под нуждите на пазара и неизмеримо малка по отношение на общия размер на дълга - 11,61 млрд. евро или 22,71 млрд. лева в края на април 2019-а по фиксирания курс на лева спрямо еврото.

Причината не е и в условията, при които са пласирани емисиите. Както пише в съобщението на Министерството на финансите: "Постигната среднопретеглена доходност на аукционите възлезе на 0,41 % за 10,5-годишни книжа и 1,60% за 20-годишните книжа. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 73 базисни пункта за 10,5-годишните ДЦК и 151 базисни пункта за 20-годишните ДЦК. Постигнатата доходност при 10,5-годишните ДЦК е рекордно ниска за този матуритетен сегмент. Новата емисия 20-годишни ДЦК представлява най-дългосрочната емисия държавни облигации, емитирана на аукционен принцип на вътрешния пазар". Накратко емисиите са успешни.

Въпросителните възникнаха, след като се заговори защо се е наложило правителството да пласира тези облигации. "Държавният дълг, който се емитира, е в рамките на лимита за държавния дълг, определен в закона за държавния бюджет за 2019-а. Целта на емитирането на този дълг е за евентуалното разплащане за самолетите F-16 при положение, че има сделка за тези самолети. Сумата по тази сделка все още е в процес на договаряне, но така или иначе тя не е разчетена в закона за бюджета и при положение, че договора бъде сключен, ще трябва да има процедура по актуализация на закона за бюджета", коментира заместник-министъра на финансите Росица Велкова.

Бившият председател на Народното събрание и настоящ депутат от ГЕРБ Димитър Главчев в предаването "Още от деня" на БНТ от 21 юни внесе допълнително уточнение по този въпрос. "В бюджета са планирани около 1,8 млрд. лева като разходи за бойни самолети, а цената отива някъде около около 2,2 млрд. лева. Това е повече с 400 млн. лева, които са планирани в бюджета. Затова се взема този заем, за да бъде попълнен недостига между предвидените 1,8 млрд. лева и сумата до 2,2 млрд. лева, за да не пострадат други политики, които са разчетени до края на годината", обясни Главчев.

И тук веднага се появяват няколко групи въпроси. Защо въобще за самолетите се преговаря със суми които не са заложени в бюджета? Правителството ли не може правилно да планира разходите си или преговарящите за самолетите не могат да преговарят? Каквито и да са отговорите тук, е ясно, че някоя от страните не умее да си върши работата, за която данъкоплатците ѝ дават заплати през бюджета.

Втората група въпроси е свързана с бюджета, който, както става ясно, ще трябва да бъде променян, ако има сделка за самолетите. От направените заявления излиза, че финансовото министерство планира по-слабо преизпълнение на приходите, което няма да му позволи да събере допълнително 400 млн. лева над заложените и затова емитира дълг. От статистиката за миналата година се вижда, че финансовото ведомство е преизпълнило заложените в бюджета приходи с 750 млн. лева, което му е позволило да изчисти планирания в Закона за държания бюджет дефицит от 623,5 млн. лева и да го сведе почти до нула.

Какво пречи на финансовото ведомство и тази година да постигне същото преизпълнение като през миналата, да осигури допълнителни приходи, с които да покрие разликата от 400 млн. лева между заложеното в бюджета плащане за самолетите и реално договорената за тях цена, без да има нужда да се правят корекции в Закона за държавния бюджет, защото заложения в него дефицит ще остане непроменен? Какво пречи? Намален административен капацитет на приходната администрация? Влошена икономическа конюнктура, която се отразява на приходите в хазната?

Ако слушаме изявленията на управляващите, събираемостта на данъците е на невиждано и нечувано високо ниво, а икономиката и бизнесът цъфтят и връзват. И ако това е вярно, няма аргумент приходната администрация да не постигне поне същото преизпълнение, което отчете за 2018-а.

Другото обяснение е че допълнителният разход за изтребителите идва в повече на хазната, защото правителството има намерение да извърши други разходи, които не са заложени в бюджета. Ако това е така, на преден план отново излиза темата с адекватността на бюджетното планиране и с прозрачността на държавните разходи.

Третата група въпроси засяга политиката на дълга и въобще на финансовата ликвидност на държавата. От две-три години насам правителството на ГЕРБ декларира, че няма да увеличава дълга в номинално изражение и дори ще се въздържа да емитира нови облигации. И сега изведнъж с пласирането на последните две облигационни емисии управляващите предприемат действия, които са в пълен разрез с публичните изявления, които са правили.

Първо, емисиите не се налагат, защото няма публични данни до края на годината да има погашения по държавен дълг, които да намалят фискалния резерв. Напротив, има възможност бюджета да получи постъпления по предоставени от него заеми. Например, след като получи част от парите си от фалиралата Корпоративна търговска банка, Фондът за гарантиране на влоговете може да реши напълно или частично да върне на хазната дължимия остатък от 500 млн. лева.

Но дори това да не стане, във фискалния резерв на правителството има около 10,78 млрд. лева, от които без проблем могат да се вземат нужните 400 млн. лева за осигуряване на плащането на самолетите. Ясно е, че за целта въобще не е наложително да се емитира допълнителен дълг. Освен ако правителството не очаква събития, които в максимална степен да ангажират както средствата от фискалния резерв, така и тези на Фонда за гарантиране на влоговете, че дори и част от евентуалното преизпълнение на бюджетните приходи. Много интересно какъв е този многомилиарден риск, който подтиква правителството да пласира нови облигационни емисии?

За момента има само един видим такъв и той е свързан с възможните негативни ефекти от прегледа на качеството на активите, които ЕЦБ извършва на шест банки у нас. Но за този риск се знаеше още в момента, който този преглед бе поискан. Тогава, ако правителството реагира на него с тази емисия, защо го прави сега и защо в такъв ограничен размер - едва 300,6 млн. лева?

Изненада ли ни новият публичен дълг?

През седмицата бяха пласирани нови две емисии държавни ценни книжа