Икономистът Томас Пикети, автор на едни от най-абсурдните предложения, прегърнати от екстремно левите политици, публикува статия, в която настоява за отписването на правителствените дългове, притежавани от Европейската централна банка "в замяна на по-високи публични инвестиции"... които, между другото, ще бъдат платени с още повече дълг, пише Даниел Лакайе.

Луис де Гиндос, вицепрезидент на ЕЦБ, разреши подобно противоречие още в началото на миналата година, като посочи в интервю, че "отпиването на дълг е незаконно и няма икономически смисъл." Първата част е очевидна - това е забранено от законите за ЕЦБ. Тук ще обясня липсата на икономическа логика.

Отписването на дълг е признак за неплатежоспособността на длъжника. Ако, както повтаря Пикети, финансовата стабилност на еврозоната не е заложена на карта, тогава защо той иска това отписване? Също така, ако дефицитите и увеличаващият се дълг не са повод за притеснение, както той също твърди, тогава защо да ги отписваме?

Днес повечето страни в еврозоната се финансират при отрицателни или изключително ниски лихви. Голяма грешка е да се мисли, че тази доходност е следствие от правилните им фискални политики. Причината за тях е фактът, че европейските данъкоплатци издържат системата, най-вече благодарение на платежоспособността на Германия. Точно затова ЕЦБ е способна да осъществява експанзивните си политики.

Пикети отваря опасна възможност - директна монетизация на целите правителствени дългове и харчене, подобно на това в Аржентина. Това е в контекста на това, че еврото е единствената глобална резервна валута с реденоминационен риск и стойността ѝ се поддържа единствено заради поетите ангажименти, че страните в еврозоната ще плащат дълговете си.

Еврооблигациите са актив за много инвеститори по света само защото се предполага, че имат най-нисък риск. Отварянето на кутията на Пандора чрез отписването на дълг означава, че техният статус ще изчезне.

ЕЦБ вече изкупи 100% от нетните емисии на повечето страни в еврозоната и 30% от непогасените им задължения. С какво ги купи банката? С кредитоспособността на икономическите агенти в цялата еврозона. Това е от ключово значение за разбирането на факта, че дългът не е просто някакъв счетоводен запис и че ЕЦБ не може да го отпише когато си реши.

Самата централна банка е способна да заема пари заради стабилността на спестяванията и икономиките от еврозоната.

Когато ЕЦБ купува суверенен дълг на страните от блока, за централната банка нашите дългове са актив с максимално качество и най-ниско ниво на риск, който има стойност, ако емитентите му посрещнат плащанията си. Ако банката елиминира този дълг от счетоводния баланс, тя ще самоунищожи активите си, а заедно с тях - и доверието в себе си, както и позицията си на водеща централна банка.

Но ако тя отпише държавния дълг, инвеститорите ще видят, че активите ѝ не са с достатъчно високо качество и нисък риск, а са неплатежоспособни боклуци. А всеки инвеститор разбира, че нещата, които изглеждат "еднократни" действия днес, ще се повторят и в бъдеще, предвид грандиозните дефицитни политики на партиите, следващи съветите на Пикети, което ще унищожи доверието в еврото и ЕЦБ.

А не бива да забравяме, че счетоводният баланс на ЕЦБ се разглежда като един от най-сигурните на света, именно защото активите, които тя купува, се приемат за най-сигурните.

Тук обаче има и друг аспект. Ако ЕЦБ елиминира облигациите на например Испания или Италия от счетоводния си баланс, това не просто ще означава, че съответните страни са в неплатежоспособност, но и ще е невъзможно централната банка да продължи да изкупува облигациите им и в бъдеще.

Читателят може да каже, че Гърция все пак получи отписване на дълга. Вярно, но в замяна на какво? В замяна на мащабна принудителна програма за реформи и съкращаване на бюджетните разходи, която да върне страната бързо към първичния бюджетен излишък. Преструктурирането на дълга, разбира се, е възможно, но това, което е невъзможно, е отписването на дълга, за да може да се харчи още повече и да се трупат по-мащабни дефицити.

Само човек, който няма никаква представа от функционирането на паричната система, може да вярва, че преструктурирането на дълга, притежаван от ЕЦБ, ще е безплатно. То е последвано от много по-дълбоко орязване на разходите, защото, както вече стана ясно, е признание за фалит.

Във всеки случай, понижаване на част от дълга не разрешава никакви проблеми, ако ежегодно страните трупат гигантски дефицити - това е фактор, който нито Пикети, нито привържениците му смятат да отстранят, даже напротив. Всъщност само за няколко години в системата ще се натрупа задлъжнялост, която виждаме и днес, защото в системата има заложени високи структурни дефицити.

Дългът не е число. Той е отговорност, която емитентът е поел. Дългът, който влиза в счетоводния баланс на Европейската централна банка, поддържа стабилността и платежоспособността на еврото като валута, защото задълженията страните да го изплатят, са безусловни. Ако те изчезнат, еврото, а с него и възможността икономиките да се финансират, ще изчезнат бързо.