Привържениците на централните банки смятат, че те могат да създадат икономически растеж чрез "монетарната политика", въпреки десетилетия доказателства в противното, пише Джеф Дайст. Те са на мнение, че напасването на лихви, скорост и потоци, мислейки че така централните банки могат да ни доведат до растеж.
Накратко, те вярват във финансовата алхимия, а не в благородните метали и според тях хартията има стойност, стига правителството да застава зад нея. Но най-важното е, че за тях икономиката може да се управлява от технократи.
Самите централни банкери почти по дефиниция са на същото мнение, но освен тях, на него са и повечето икономисти, финансови журналисти и политиците. И всички те страстно ненавиждат златото.
Причините за това са многостранни, но в крайна сметка произтичат от ненавистта към парите, които сами те не контролират и не могат да манипулират. Централното планиране се нуждае от централно създадени пари, а златният стандарт е изключително децентрализиран. Той не зависи от човешките разбирания, а парите - т.е. златото - се добиват от земята само с много големи усилия и риск.
Златото не може да бъде лесно манипулирано или унищожено и неговата стойност не може да се манипулира (въпреки че това е пробвано неведнъж). То не се променя, обезценява и прави упорито на пук на привържениците на централните банки.
Затова и те го ненавиждат - то не си отива и никога не може да спадне до нулева стойност. Златото съхранява покупателната способност на парите оставайки просто каквото е, без да зависи от правителство или централна банка. То не се нуждае от държавата или банкерите ѝ, за функционира като пари, защото самите хора са го избрали за пари и са го използвали хилядолетия наред.
Интересното е, че дори и след над век на централно банкиране и опит да се елиминира статута на златото като пари, публиката все още го разглежда като такива. То действа като противотежест на политическия проект на фиатните пари - даже и самите централни банки са принудени да купуват злато и да го използват като гарант за счетоводните си баланси. Всъщност през последните години централните банки купиха или репатрираха огромни количества злато, въпреки че преди настоящата криза икономиката растеше.
По време на преходния период, водещ към пълното възприемане на еврото сред 12-те първоначални страни членки, най-вече германците съхраняваха милиони дойче марки под дюшеците и в сейфове. Повече от десетилетие след приемането на еврото, те притежаваха над 6,6 млрд. марки и монети, според Bundesbank. Причината е много проста: те не вярват в стабилността на еврото и се притесняват от криза.
С други думи, те предпочитат да "си купят" спокойствие като съхраняват марки, вместо да ги обменят за евро и с него да си купят нови стоки и услуги. По същата причина много американци предпочитат да обменят физическите си долари за физическо злато.
Въпреки това кампаниите в медиите срещу златото продължават. Когато Конгресът измагьоса бейлаути от министерството на финансите, Тръмп започна да раздава по 600 долара седмично на безработните, а счетоводният баланс на Федералния бюджет се изстреля до над 7 трлн. долара. Паралелно с това обаче, златото скочи до над 2 хил. долара за тройунция.
Като по часовник, журналистите, защитаващи централните банки, скочиха със заглавия като: "Златото е глупост, не го купувайте!" В действителност, така авторите звучат като обратното на брокери на недвижими имоти - според тях никога не е подходящо време за купуване на злато. Ако металът поскъпне спрямо долара, той е надценен и ще се срине; ако поевтинее, както се случи през 2015 г., те са на мнение, че златото няма никаква стойност.
Рядко обаче виждаме същата мнителност по отношение на други активи, например при маниакалното изкупуване на фармацевтичните акции в платформата Robinhood. А цената на акциите на фалиралата Hertz се сринаха от 20 долара до 80 цента, след което скочиха пак до 5 долара само за няколко месеца, без публични фанфари. Но златото, мразената реликва от нощните новини на Fox News, изпревари фондовите пазари за последните 15 години, въпреки паричния си, а не инвестиционния си статус.
Днес златото все още е тук. Франклин Рузвелт опита да забрани физическото му притежаване и да подтикне хората към долара през 1933 г.; Никсън забрани на чуждестранните правителства да получават злато срещу доларите си през 1971 г. И двамата действаха без одобрението на Конгреса; и двамата знаеха какво означават действията им за спестяващите хора и инфлацията. И въпреки това златото не е изчезнало, а става все по-важно.
Ето какво написа Лудвиг фон Мизес за метала преди сто години:
"САЩ се нуждае не от обменния златен стандарт, а от класическия златен стандарт, който привържениците на инфлацията намират за ортодоксален. Паричните спестявания на всеки човек трябва да са в злато. Всеки трябва да използва златни монети при транзакциите си - да получава заплатата си в злато и да се разплаща с него."
Тази визия може би е невъзможна. Чичо Сам и на практика всяка Западна държава следват целта да увеличат паричното предлагане с по-висок темп, отколкото се е наблюдавал в който и да е момент на човешката история.
Но глобалните парични кризи, до които ще доведе обезценяването на щатския долар, не са немислими. Някога можем да станем свидетели на създаването на нова фиатна валута или връщане към твърдата стойност на златния стандарт. Когато този ден дойде, може да искате да имате няколко златни монети, подрънкващи в джоба ви, или поне дигитални нули, обезценени с реално злато.
USD
CHF
EUR
GBP
