Точно преди седмица ръководителите на 12 организации, свързани с капиталовия пазар в България, седнаха на една маса, за да подпишат меморандум за създаването на Съвет за развитието на капиталовия пазар в България.

До споразумението се стигна по идея на новия председател на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова, която го анонсира още в началото на месеца по време на среща с медии като част от трите основни линии, по които е работила през първите два месеца от управлението на институцията.

Така за първи път всички участници на капиталовия пазар в страната - банки, застрахователи, дружества със специална инвестиционна цел, пенсионни дружества, инвестиционни посредници и други, обединяват усилия за подобряване на работата му.

"Нееднократните безуспешни опити досега за развитие на капиталовия пазар от една или друга институция или организация показват, че са необходими общи и обединени усилия в тази посока, защото единични такива не са достатъчни", заяви при подписването Карина Караиванова.

Защо обаче този ход може да се окаже толкова важен за бъдещето на пазара у нас?

Накратко - заради потенциала, който може да отключи.

Според изследване на Световната банка в 80 страни, цитирано по време на срещата, нарастването на пазарната капитализация на борсата с 10 процентни пункта води до директен ефект от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2500 евро на глава от населението. С други думи - по-ликвидна борса, по-богато население.

За постигането на този резултат обаче ще са нужни значителни усилия. "Намираме се на може би най-ниската точка, откакто капиталовият пазар съществува в България", коментира депутатът Делян Добрев, който е също сред инициаторите за създаването на съвета.

За да бъде променено това, съветът набеляза няколко основни приоритета, по които ще започне работа.

Първият е изработването на цялостна стратегия и пътна карта за развитието на капиталовия пазар в средносрочен и дългосрочен план.

Вторият е повишаването на пазарната капитализация и обемите на търговия на регулирания пазар.

Третият е усъвършенстване на нормативната уредба в областта на финансовите пазари.

Четвъртият е създаване на условия за финансиране на малкия и среден бизнес чрез капиталовия пазар.

Петият предвижда въвеждането на търговия на нови финансови инструменти на регулирания пазар.

И шестият залага на възможността за финансиране на публични предлагания на финансови инструменти чрез оперативните програми на ЕС.

Много от обсъдените идеи са били предлагани от различни участници на пазара през годините, но сега за първи път се обединяват всички представители на пазара с Комисията за финансов надзор. Това е още един повод за оптимизъм, че те ще намерят своята реализация.

Първите практически решения - още тази седмица

Първите практически решения от работата на съвета се очакват още тази седмица, както обеща председателят на КФН Карина Караиванова: "В КФН не само сме набелязали основните проблеми пред българския капиталов пазар, но ще предложим още на първото заседание на съвета следващата седмица практически решения".

В страните с добре развит капиталов пазар, фондовите борси се използват от редица компании преминали етапа "стартъп" да наберат допълнителен капитал или пък техните собственици да успеят да продадат част от компанията на други инвеститори. Това в България почти не се случва до сега.

Средно големи предприятия рядко разглеждат борсата и емитирането на акции или облигации като възможност за дългосрочно финансиране на бизнеса си. За да се случва това, процедурите за достъп до капиталовите пазари трябва да са прозрачни и сравнително лесни, без регулацията да бъде занижена изкуствено.

Поради тези причини, инициативата на КФН е похвална и може да доведе до добри резултати за капиталовия пазар в страната и след година или две да видим първите положителни резултати: повече инвеститори, по-ликвидни пазари и повече компании на борсата.