Цената на желязната руда се срина с около 40 процента от средната юли заради притеснения относно търсенето от страна на Китай, която произвежда повече от половината стомана в света, пише The Wall Street Journal. Спадът нанася щети по страните производителки, най-вече Австралия и Бразилия, които се опитват да съхранят крехкото икономическо възстановяване.
Цените спаднаха до дъно от $130,2 за тон в четвъртък след 15% поевтиняване само в рамките на ден и достигнаха най-ниското си ниво от ноември 2020 г., според S&P Global Platts. Суровината, която достигна рекорд от над $233 за тон през май, леко поскъпна до $139,1 в петък.
Други суровини, като петрола и медта, също поевтиняват заради притеснения относно повишения брой заразени с Covid-19 и ефекта върху световната икономика - но не с такъв темп. Желязната руда не се е сривала така от поне 13 години насам. Morgan Stanley обяснява, че спадът е бил чакан, но скоростта е била изненада.
Бързото отдръпване дава сигнал и за края на надутия марж на минните компании.
Желязната руда носи най-много приходи на BHP и Rio Tinto, двете най-големи минни компании в света по пазарна капитализация.
Очакванията, че производството на стомана в Китай ще се свие движи поевтиняването. Поднебесната империя иска да го задържи на нивата от 2020 г. в опит да намали вредните си емисии.
През юли производството намалява с 8,4 процента спрямо година по-рано - първият месечен спад за 2021 г. То ще трябва да спадне с още 12 процента от август до декември, за да успее Пекин да изпълни целите си.
Скорошни данни показват още, че икономическото възстановяване във втората най-голяма икономика в света се забавя.
USD
CHF
EUR
GBP
