Най-големият термоядрен реактор в света най-сетне е завършен. Той е продукт на сътрудничество между 35 държави, включително държавите в Европейския съюз, Обединеното кралство, Китай, Индия и САЩ. Термоядреният реактор ITER съдържа най-мощния магнит в света. Но лошата новина е, че няма да може да работи още 15 години, според учените, работещи по проекта.

Термоядреният реактор на Международния проект за термоядрена енергия (ITER), който се намира във Франция, първоначално беше планиран да започне първия си пълен тест през 2020 г. Сега учените казват, че той ще се задейства най-рано през 2039 г.

Това означава, че термоядрената енергия, сред която токамакът на ITER е на преден план, е много малко вероятно да се дойде навреме, за да бъде решение за климатичната криза.

"Забавянето на ITER не върви в правилната посока", коментира Пиетро Барабаски, който е генерален директор на ITER, на пресконференция в сряда тази седмица, цитиран от livescience. "По отношение на въздействието на ядрения синтез върху проблемите, пред които е изправено човечеството сега, не трябва да чакаме ядреният синтез да ги разреши. Това не е разумно."

Коя страна в света произвежда най-много ядрена енергия и кои са най-зависимите от нея?

Коя страна в света произвежда най-много ядрена енергия и кои са най-зависимите от нея?

Китай бързо разшири своя капацитет за ядрена енергия през последното десетилетие

Реакторът идва на доста солидна цена

Първоначално планиран да струва около 5 милиарда долара и да започне да работи през 2020 г., претърпява множество забавяния и бюджетът му надхвърли 22 милиарда долара, като допълнителни 5 милиарда долара бяха предложени за покриване на разходи. Тези непредвидени разходи и закъснения стоят зад последното 15-годишно забавяне.

Учените се опитват да използват силата на ядрения синтез. Най-разпространеният дизайн за термоядрени реактори - токамак, работи чрез прегряване на плазма, преди да бъде уловено в реакторна камера с кръгла форма с мощни магнитни полета.

Всичко това обаче е предизвикателство. Натан Явлински, руски учен, проектира първия токамак през 1958 г., но оттогава никой не е успял да създаде реактор, който да може да отделя повече енергия, отколкото приема.

Един от основните спънки е боравенето с плазма, която е достатъчно гореща, за да се стопи. Термоядрените реактори изискват много високи температури (в пъти по-горещи от слънцето), тъй като те трябва да работят при много ниско налягане.

Ядрото на истинското слънце достига температури от около 15 милиона градуса Целзий, но има налягане, приблизително равно на 340 милиарда пъти въздушното налягане на морското равнище на Земята.