Първите 50 български кобота (колаборативни роботи) съвсем скоро "започват работа" в български заводи, каза пред камерата на Money.bg по Bulgaria ON AIR Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на PARA (Професионална асоциация по роботика и автоматизация). Той е дело на българската компания Giga Automata, която вече обяви масово производство.
Animoto, както се казва роботът, може лесно да се адаптира към извършвана повтаряема работа и е подходящ за редица индустрии, като например автомобилната, хранително-вкусовата, уредостроителната, машиностроителната и други.
Михайлов посочи, че българските компании ще се възползват именно от българския колаборативен робот, което ще подобри тяхната ефективност и ще създаде възможности за нови пазари.
Giga Automata далеч не е единствената компания в България, която работи в иновативната сфера на роботиката и автоматизацията. Страната ни може да се похвали с 24 компании, които произвеждат софтуер или хардуер. Малкият все още сектор дава работа на около 5 000 души, а през 2019 г. приходите на тези компании възлизат на над 950 млн. лв., по данни на асоциацията.
Българските компании успяха да реагират много бързо и на кризата и вече над 20 имат прототипи, които решават отделни аспекти на пандемията.
Българските компании ще продължат да работят по нови продукти и услуги, поне част от тях. Но ще засилват ролята на автоматизацията в техните производствата. Коронавирусът показа, че над 20 фирми успяха изключително бързо да създадат прототипи. "Такъв пример бяха две компании, които заедно със "София Тех Парк" разработват прототип на робот за дезинфекция; друга компания пък разработи прототип, свързан с дезинфекцията на въздуха и следене на качеството му. Трета компания в софтуерния бранш разработи ЕРП система за следене на болните от коронавирус", каза Михайлов.
Как кризата ще повлияее на процеса на автоматизация?
Пандемията вероятно ще забави, поне в краткосрочен план, ръста на нивото на автоматизацията, тъй като компаниите пестят средства и от инвестиции. В следващите година-две обаче коронавирусът вероятно ще ускори процеса, посочва Михайлов.
Според проучване на EY, което бе публикувано в The Guardian преди месец-два, се видя, че 3 000 от най-големите компании бяха интервюирани именно за нивото на автоматизация, което те искат да постигнат и затова до каква степен те биха автоматизирали производствените си процеси и се оказа, че 41% от тях обмислят такова внедряване на по-засилена автоматизация и роботи, посочи той.
"Когато говорим за България, можем да кажем, че българската икономика ще забави внедряването на автоматизирани процеси и като цяло на роботи, именно защото имаме нужда от стабилни инвестиции в сферата. Поради тази причина също се вижда, че ключови проекти ще бъдат забавяни или отлагани във времето. До някаква степен тази година ще е прохождаща за автоматизацията у нас с възможността българската икономика да се огледа и да види кои процеси трябва да автоматизира, защото до момента българските производства вече са стартирали процеси по автоматизация на производството, на логистиката и прочие, но заради коронавирусът и идващата криза това определено ще се забави", категоричен е той.
Robotics-as-a-Service и 5G
Една от навлизащите вълни на развитие е концепцията Robotics-as-a-Service (Роботика-като-услуга, RaaS). Подобен бизнес модел виждаме в редица други индустрии и той цели да облекчи предприятията от още дълготрайни материални активи и непрестанни инвестиции.
Така при RaaS определен или различни видове роботи биват използвани при извършването на определени операции, като компанията не се грижи за обслужването им, разчитайки на системен интегратор или фирмата производител. По данни на анализаторската компания IDC до 2021 45% от внедрените мобилни роботи ще бъдат RaaS.
Подобен подход, освен че премахва нуждата от голям капитал, решава и въпроса с нуждата от персонал.
Автоматизацията ще получи подкрепа и от следващото поколение мобилни мрежи. "5G е повече от висока скорост и можем да кажем, че през следващите две до три години 5G ще е едно от ключовите технологии за засилване на ролята на автоматизацията, заедно с Robotics-as-a service процеси, изкуствен интелект и прочие", посочва Михайлов.
Ползите от роботизацията и автоматизацията за българската икономика
Процесът по автоматизация "неминуемо е един силен тласък за българската икономика и именно редица производства се показаха именно чрез автоматизация, че могат да са водещи в секторите си", посочва Михайлов. И дава пример в производителя на бойлери Tesy от Шумен, който е сред водещите играчи на този пазар в Европа. "Именно те имат изключително засилен автоматизиран процес на производството", казва той.
"Един от интересните сектори напоследък е производството на мебели, където имаме българска компания, която интегрира роботи по цял свят, свързани с мебелната промишленост и работи с големи концерни", дава пример още Михайлов. Примери има още много, а ползите са, че технологиите ще дадат възможност на българската икономика да създава продукт с по-висока добавена стойност.
Друга полза е, че България има потенциал да привлече чуждестранни компании, които да отворят развойни центрове тук. Такива вече се наблюдават, а скоро се очаква това да направи и китайският производител на електрически автобуси BYD.
Михайлов посочва, че България има потенциал от кадри. По думите му обаче е необходими академиите и бизнесът да продължат засилената съвместна работа.
"От последното ни проучване видяхме, че в България до този момент 31 академии и клубове по роботика са обучили близо 20 000 участника по роботика, включително от Arduino до програмиране с Raspberry Pi, 3D и прочие", посочва той. Самият сектор би трябвало да е привлекателен и с високо заплащане.
"И до момента има редица примери, в които български инженери получават 6-цифрени суми за проекти, свързани с автоматизация. Всъщност ние имаме светъл пример в сферата на автоматизация с бутикова фирма, която е автоматизирала заводи на големи автомобилни концерни с производства в Русия, Западна Европа и смея да твърдя, че този тип висококвалифицирани специалисти ще бъдат все по-търсени, независимо дали е криза, или не, тъй като винаги висококвалифицираните кадри намират работа".
Новите работни места
Често се твърди, че роботите ще изместят хората. Дали обаче това е точно така и кои професии ще бъдат най-засегнати?
"Смело можем да заявим, че автоматизацията и роботиката са ключовите фактори за намаляване на работни позиции, които са свързани с тежък физически труд. Ще видим ключови проиводствени, логистични процеси да бъдат все по-силно автоматизирани, за сметка на професии с висока добавена стойност. Такива могат да бъдат, например, анализатор на изкуствен интелект в сферата на производството или инженерни кадри, които могат да следят какво е състоянието на роботите в производството и да решават какъв ще бъде следващият производствен процес, който трябва да бъде автоматизиран", посочва Михайлов.
По думите му, автоматизацията и роботиката ще създадат редица работни места, които за момента много често не можем да си представим, че ще ни потрябват. "Предизвикателството пред образованието цялостно е да мисли именно за създаването на такива работни места, а то много често обучава хора, които имат нужда от работа в момента и няма да мисли за бъдещето", категоричен е той.
Разбира се, автоматизация на някои процеси ще съкрати нуждата от хора. В едно американско проучване бе споменато, че кадрите, които са заплашени от работните си места, най-често са свързани със сектора на услугите - хотелиерство, ресторантьорство, както и тежки производствени процеси, в които се изисква тежък физически труд - от типа на преместване на определени обекти от едно място на друго. Те ще бъдат изместени от колаборативни роботи. Или поне такъв ще бъде включен, за да ги облекчи, разказва Михайлов.
"Именно и едно от американските проучвания на асоциацията на роботика казва, че проблемът на роботиката няма да бъде толкова в изместването на кадрите, а по-скоро в тяхното обучение, защото със засилената автоматизация се вдига и размера на заплатата, която хората взимат - от тази гледна точка, че те отиват да работят нещо по-високо квалифицирано", смята той.