Група от учени предлагат да се съхрани генетичен материал на 6,7 милиона вида от Земята - растения, животни и гъби и др. на Луната. Това ще изисква поне 250 "разходки" до Луната за транспортиране на материала, пише Live Science.

Учените смятат, че това може да защити дивата природа на планетата ни от естествените процеси и от предизвиканите от човека негативни последици, включително ядрена война, пандемия, ускоряване на климатичните промени, глобална суша и т.н.

Учените представиха плановете си пред конференцията на Institute of Electrical and Electronics Engineers (IEEE) в началото на март. Изследователите смятат, че амбициозният план може да се превърне в реалност в следващите 30 години, заяви ръководителят на The Space and Terrestrial Robotic Exploration (SpaceTREx) към университета в Аризона Джекан Танга.

"Това е като да копираме снимките и документите си на твърд диск, така че да имаме резервно копие, ако нещо се обърка", коментира той.

"Ако бъде унищожен света или по-голяма част от човечеството, ще има шанс да натиснем бутона за рестарт", казва Танга.

Създаването на генетични резерви за запазване на биологичното разнообразие не е нова концепция. Международното семехранилище на остров Шпицберген, разположен в Арктическия кръг в Норвегия, съхранява генетичните проби от растителни видове от цял ​​свят и вече е използван за "връщане" на някои изчезнали растения в дивата природа. То обаче все още е изложено на риск от унищожаване от повишаване на нивoто на моретата или удар от астероид.

Единствено съхранението на генетичната информация на друго място в Слънчевата система, може да ни гарантира сигурност според учени. Луната е очевидният избор заради една основна причина: до нея се пътува едва четири дни от Земята, което означава, че транспортирането на пробите е много по-лесно, отколкото на Марс. Генетичните проби ще се съхраняват в модули за криоскладиране.