Бляскавото завръщане на Русия на космическата сцена се превърна в нов кратер на повърхността на Луната, след като автоматичната станция "Луна-25" излезе от контрол и се разби в естествения спътник на нашата планета. Неуспехът в подобно научно-техническо начинание не е изненада, но в случая последиците може да са много големи и то на геополитическо равнище.

Първата руска лунна мисия от близо половин век насам трябваше да даде публичното начало на мащабно сътрудничество с Китай, което сега изглежда под въпрос. Това не е проблем за Пекин, а за Москва.

Русия с първа мисия до Луната от близо половин век

Русия с първа мисия до Луната от близо половин век

Точно 47 години по-рано беше изстереляна космическата сонда "Луна-24"

Какво се случи: Струващата 200 млн. долара "Луна-25" още на 19 август се сблъска с технически проблем. След подадена от Земята команда за запуск на двигателите и заемане на орбита за насроченото за 21 август кацане, маневрата не беше изпълнена според първоначално изчислените параметри и последва загуба на контакт.

По-късно "Роскосмос" потвърдиха, че сондата се разбила.

В търсене на (замръзнала) вода: Китайски летателен апарат ще стигне до Южния полюс на Луната

В търсене на (замръзнала) вода: Китайски летателен апарат ще стигне до Южния полюс на Луната

Мисията се смята за много важна от научна гледна точка

Контекст: СССР последно беше на Луната през 1976 г. с "Луна-24", която взе проби и се върна. От времената на Брежнев насам, обаче, се промени немалко. На първо място, спря да има СССР.

Проекти като орбиталната станция "Мир" придобиха глобален характер. Русия стана ключов участник в проекта за Международна космическа станция, а нейните космически кораби и ракети носители бяха ключови за реализирането на множество проекти в околоземна орбита.

НАСА има планове да добива редкоземни елементи и желязна руда от Луната

НАСА има планове да добива редкоземни елементи и желязна руда от Луната

Първоначалният фокус на мисията ще бъде проучването на начичието на кислорода

Така и "Луна-25" започна като съвместен проект с Европейската космическа агенция, от която трябваше да дойде навигационната система.

От друга страна: Всичко това, обаче, остана в миналото след руското нахлуване в Украйна. Всякакво сътрудничество със западните страни беше прекратено, а "Луна-25" продължи съществуването си като руско-китайски проект.

Space News отбелязва, че сондата се води част от подготовката на Международната лунна изследователска станция - бъдещата лунна база на Москва и Пекин. Затова и изстрелването беше посетено от високопоставен китайски представител, свързан с космическата програма на страната. Изглежда твърде вероятно на борда да е имало и оборудване, специално свързано с проекта.

Кой притежава Луната?

Кой притежава Луната?

Много или малко са 25 долара за акър на спътника на Земята?

Още през юни 2021 г. беше публично обявено, че руски ракети носители ще се използват за изстрелването на инфраструктурата на станцията през следващото десетилетие. След това пък Москва можеше да разчита на по 1 млрд. долара годишно приходи от транспорта, нужен за поддържането на базата.

За да има станция на Луната, тези модули трябва да се приземят меко на повърхността ѝ. От случилото се с "Луна-25" е видно, че това далеч не е гарантирано. Space News цитира наблюдатели, според които е много спорно дали Русия ще може да изпълнява ангажиментите си по проекта след загубата на достъп до западно ноу-хау.

Още нещо: Докато в Русия още не могат (поне публично) да си обяснят какво точно се обърка с лунната им станция, в Индия стискат палци за своя собствен апарат. "Чандраян-3" също трябва да кацне на Южния полюс на Луната, като това е планирано за 23 август.