Петролните танкери, акостиращи в рафинерията в Бейтаун, щата Тексас, изглеждат точно като много други, плаващи по водите на Хюстънския корабен канал. Но скрит в обемистите им трюмове е необичаен товар: руски петрол, пише "Блумбърг".

Големият комплекс, който принадлежи на американския петролен гигант Exxon Mobil, не е единствената рафинерия в САЩ, която получава пратки с руски петрол. Заводът на Chevron в Мобил, щата Алабама, и съоръжението на Valero Energy в Сейнт Чарлз, щата Луизиана, също са клиенти.

Лишени от достъп до венецуелски суров петрол от санкциите на САЩ срещу режима на Николас Мадуро и изправени пред намалени доставки от страните от ОПЕК, след като картелът намали производството, през 2020 г. американските рафинерии се обърнаха към руския петрол, за да запълнят празнината. Лудото купуване, съчетано с рязко по-малки доставки от Саудитска Арабия, катапултира Русия до третия по големина доставчик на петрол на САЩ миналата година. Изключителното постижение за Кремъл е голямата тема за петролния пазар, но изненадващо то не е обсъждано много в дипломатическите кръгове.

"Преместването на Русия на трето място не привлече никакво внимание във Вашингтон", казва Боб Макнали, бивш старши политически съветник на Белия дом, който сега ръководи Rapidan Energy Group, консултантска фирма във Вашингтон.

Все по-голямата зависимост на Америка от руския петрол е в противоречие с американската енергийна дипломация. През последните две години конгресмени във Вашингтон лобират пред европейските страни да се откажат от "Северен поток 2", многомилиарден газопровод за транспортиране на сибирски газ до Германия, страхувайки се, че това ще даде на Кремъл допълнителни лостове над съюзниците на САЩ. (Руският газ представляваше около 45% от вноса на природен газ в Европа през 2019 г.) Конгресът отиде още по-далеч през миналата година, като разреши използването на санкции срещу компании, участващи в проекта. Администрацията на Джо Байдън не е индикирала дали обмисля да упражни тази опция.

По-важното, може би, е, че тихият скок на руския внос на петрол показва, че мантрата за енергийна независимост, отстоявана от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, е куха, подчертава Марк Финли, бивш петролен анализатор в ЦРУ, който сега е сътрудник в института "Бейкър" към университета "Райс" в Хюстън. Агитирайки предизборно миналата година в Тексас, Тръмп се похвали, че САЩ били "енергийна суперсила номер едно "и страната никога повече не би трябвало да зависи от "враждебни" чуждестранни доставчици. "Толкова за енергийното господство", изтъква Финли.

През февруари миналата година администрацията на Тръмп включи в черния списък търговско дъщерно дружество на държавната компания "Роснефт", най-голямата руска петролна компания, заявявайки, че предоставяла финансова жизненоважна помощ на правителството на Мадуро. Но други руски компании не бяха ударени, което означава, че американските компании могат да продължат да купуват руски сурови и рафинирани продукти.

Пътят за Русия да се превърне в ключов доставчик на петрол на САЩ беше проправен с разбиране от пазара, късмет и доказаната способност на Кремъл да обръща политиката на Вашингтон в своя полза. След години на дял по-малко от 0,5% от годишния американски внос на петрол и рафинирани продукти, Русия непрекъснато увеличава дела си през последното десетилетие, достигайки рекорд от 7% през миналата година според изчисленията на "Блумбърг". Американският внос от Русия е бил средно 538 000 барела на ден през 2020 г. - повече от 522 000 барела на ден от Саудитска Арабия.