Задачата на започващата днес конференцията на ООН за климата, която е от решаващо значение за предотвратяване на най-катастрофалните последици от климатичните промени, стана още по-обезсърчаваща заради неуспеха на големите индустриални страни да се споразумеят за амбициозни нови ангажименти, отбелязва "Ройтерс".
Конференцията COP26 в шотландския град Глазгоу се открива ден след като ръководителите на страните членки на Г-20 не успяха да се ангажират с целта до 2050 г. за достигане до нулеви нетни въглеродни емисии - краен срок, масово цитиран като необходим за предотвратяване на най-екстремното глобално затопляне.
Вместо това преговорите им в Рим признаха само "ключовото значение" на ограничаването до нетна нула на емисиите "до или около средата на века", като не определиха график за постепенно премахване на въглищата и разводниха обещанията за намаляване на емисиите на метан, парников газ, многократно по-мощен от въглеродния диоксид.
Шведската климатична активистка Грета Тунберг помоли милионите си поддръжници да подпишат отворено писмо, обвиняващо ръководителите на страните от Г-20 в предателство.
"Това не е тренировка. Това е червен код за Земята", пише в него и се предупреждава: "Милиони ще страдат, тъй като нашата планета е опустошена - ужасяващо бъдеще, което ще бъде създадено или избегнато от решенията, които взимате. Вие имате властта да решавате."
Много от тези ръководители се качват на сцената в Глазгоу в началото на двуседмичните преговори, които домакинът на конференцията Великобритания определя като "направи или счупи".
"Човечеството отдавна губи битката с времето за климатичните промени. Остава една минута до полунощ и трябва да действаме сега", ще каже британският премиер Борис Джонсън на церемонията по откриването според предварителни откъси от речта му.
"Ако днес не се заемем сериозно с климатичните промени, утре ще бъде твърде късно децата ни да го направят", настоява той.
Раздори между някои от най-големите замърсители с парникови емисии в света относно това как да се ограничат въглищата, петрола и газа и да се помогне на по-бедните страни да се адаптират към глобалното затопляне, няма да улеснят задачата.
На Г-20 президентът на САЩ Джо Байдън изтъкна Китай и Русия, нито една от които не изпраща ръководителя си в Глазгоу, че не са поставили предложения на масата.
Китайският президент Си Цзинпин, чиято страна е несравнимо най-големият замърсител с парникови газове, изпреварвайки САЩ, трябва да се обърне към конференцията днес с писмено изявление според официалния график.
Президентът на Русия Владимир Путин, една от трите най-големи производителки на петрол в света заедно със САЩ и Саудитска Арабия, се отказа от плановете си да участва във всякакви преговори на живо чрез видеовръзка, съобщи Кремъл.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че е решил да не присъства на срещата в Глазгоу, тъй като Великобритания не била изпълнила исканията на Анкара относно мерките за сигурност и протокола.
По-малко високопоставени делегати - много от тях задържани вчера заради прекъсвания на влаковете между Лондон и Глазгоу - имаха по-обикновени проблеми.
Повече от хиляда души трябваше да зъзнат повече от час в тесния вход пред мястото на събитието, за да представят доказателство за отрицателен тест за COVID-19 и да получат достъп, докато бяха подложени от активисти на електронен музикален ремикс на минали речи на Тунберг.
Забавена с една година заради COVID-19 пандемията, COP26 има за цел да поддържа жива целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната епоха - ниво, което според учените ще избегне най-разрушителните му последици.
За да направи това, тя трябва да осигури по-амбициозни обещания за намаляване на емисиите, да осигури за развиващите се страни милиарди финансиране, свързано с климата, и да завърши правилата за прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г., подписано от близо 200 страни.
Съществуващите обещания за намаляване на емисиите ще позволят средната температура на повърхността на планетата да се повиши с 2,7 градуса през този век, което според ООН ще засили разрушенията, които климатичните промени вече причиняват чрез засилващи се бури, излагайки повече хора на смъртоносна жега и наводнения, повишаване на морското равнище и унищожаване на природни местообитания.
Развитите страни потвърдиха миналата седмица, че ще закъснеят с три години с изпълнението на обещанието, дадено през 2009 г., за предоставяне на 100 млрд. долара годишно за финансиране във връзка с климата на развиващите се страни до 2020 г.
"Африка е отговорна за само 3% от глобалните емисии, но африканците страдат от най-тежките последици от климатичната криза", отбеляза активистката от Уганда Евелин Ачам пред италианския вестник "Стампа".
"Те не са отговорни за кризата, но все още плащат цената на колониализма, който експлоатира богатствата на Африка в продължение на векове", посочи тя и настоя: "Трябва да си поделяме отговорностите справедливо."
Два дни изказвания на световни лидери ще бъдат последвани от технически преговори. Никакво споразумение може да не бъде сключено близо до или дори след крайната дата на събитието 12 ноември.
USD
CHF
EUR
GBP
