На фона на климатичните промени, недостига на вода и политическата нестабилност, моделът на добре познатите ни вериги супермаркети изглежда доста уязвим. Той е изграден на основата на предлагане на голямо разнообразие на пресни плодове и зеленчуци, внесени от далечни държави.
Това прави моделът неустойчив. Той е зависим от потреблението на големи количества изкопаеми горива за отопление на оранжерии, отново горива за транспорт по суша и въздух, както и на ценни ресурси, като прясна вода.
Ненадеждността на тази формула излезе наяве тази зима, когато се оказа, че във Великобритания има недостиг на марули, тиквички, спанак и други подобни зеленчуци. Заради тежките наводнения в Испания нямаше възможност за внос на такива стоки.
Така изведнъж супермаркетите на Острова бяха принудени да осигурят продуктите от Калифорния. Значително по-скъпото им транспортиране доведе до огромни финансови загуби за компаниите.
Защо обаче те прибегнаха към това? За да запазят статуквото и да гарантират, че рафтовете им ще бъдат заредени по "обичайния" начин.
От Guardian излязоха с публикация, в която посочват, че супермаркетите залагат именно на вноса на несезонни стоки, за да могат да се конкурират на пазара на хранителни продукти.
Без тези цветни плодове и зеленчуци по средата на зимата обаче голяма част от клиентите на веригите вероятно биха избрали близките квартални магазини. И климатичните промени, чието доказателство са наводненията в Испания, наистина могат да бъдат началото на края на супермаркетите такива, каквито ги познаваме.
Журналистът Фелисити Лорънс пише в своя статия в Guardian, че моделът на веригите страда от два големи недостатъка. На първо място е използването на ценни ресурси, а на второ - експлоатацията на евтина работна ръка.
"Вземайки предвид това можем да сметнем, че между една пета и една трета от вредните емисии във Великобритания са свързани с доставките на храни. Страната е шестият по големина вносител т.нар. виртуална вода, която се използва за производството на продукти в други държави", посочва тя.
Лорънс посочва още проблема с евтината работна ръка, като често наеманите хора са мигранти. Понякога дори вземането им на работа е нелегално и недокументирано. Това от своя страна вече се е превърнало в политически проблем в Обединеното кралство.
"Нископлатените мигринти, предимно от Източна Европа, са основата на британските центрове за дистрибуция. Те са и отговорните за производството на 35% от стоките", посочва Лорънс.
*Текстът е на блогърката Катерина Мартинко, която публикува статии в Huffington Post, The Green Parent и списание Geez. Статията е поместена в сайта TreeHugger. Текстът е публикуван със съкращения.