Той отговаря за около 75 процента от всички презареждаеми акумулаторни батерии за съхранение на енергия в света. Може да бъде намерен във всеки автомобил или камион, без значение дали той има двигател с вътрешно горене, използва хибридна технология или е изцяло електрически.
Доказаната му надеждност прави този метал първи избори при нужда от резервни системи за електроснабдяване в болници, публични сгради и други. Той е и един от най-рециклируемите материали в съвременния свят - повече, отколкото хартията и стъклото, като в САЩ и Европа рециклирането е почти 100 процента.
И все пак той липсва от всяка дискусия за производството на батерии в електромобилите и революцията в съхранението на енергия.
Става въпрос за оловото, пише Reuters.
Оловно-киселинният акумулатор е изобретен през 1859 г. от френския физик Гастон Планте. Макар че редица други учени са експериментирали с методи за съхранение на енергия в средата на 18 век, Планте е първият, който създава батерия, която може да бъде презаредена.
Оловно-киселинният акумулатор бързо набира популярност в нововъзникващия автомобилен сектор, който по онова време експериментира и с двигатели с вътрешно горене, и с електромобили. И макар че индустрията тогава избра бензина, този тип акумулатори остана основният източник на електроенергия за запалване на двигателя, светлини и за свещите. И все още е.
Всички електормобили използват оловно-киселинни батерии за тези цели, както и за по-нови възможности като заключване на вратите и други.
Иновацията в тях през последния век бе постепенна, а не революционна, но това започна да се променя с новото поколение по-мощни акумулатори, създадени за новите автомобили със start-stop системи.
Консорциумът за иновации в батериите поднови дейност по-рано тази година, за да стимулира разработката на нови типове акумулатори - с едно око, гледащо към развиващия се пазар за системи, които да съхраняват по-големи количества енергия.
И оловото трябва да е основен компонент в тези системи, тъй като е надежден материал, сравнително евтин, а сигурността на доставките е висока заради рециклирането.
Но има един проблем. Оловото е отровно.
Което не успя да спре човечеството да го използва по разнообразни неподходящи начини. Римляните са го добавяли към виното, а жените от Викторианската епоха са използвали грим, в който има олово.
Но два от най-коварните методи за употреба бяха в тръбите за вода и в бензина. И двете хвърлиха сянка върху репутацията на метала.
Оловото бе добавено към бензина в САЩ през 20-те години на миналия век и въпреки доказателствата за неговата токсичност, не бе премахнат чак до 1996 г.
А оловните тръби остават проблем и до ден-днешен. В Ню Джърси например наскоро избухна скандал след разследване на Reuters, което доказа, че на определени места, където тези тръби все още се използват, има увеличение на отровените.Така че проблемът е актуален и до днес и е основна причина оловото да липсва от обществените дискусии за революцията на "зелените технологии".
Така оловно-киселинният акумулатор ще се изправи в тежка битка за пазарен дял. Но въпреки всичко използването им расте, казва Wood Mackenzie. Нещо повече, ограниченията в производството на литиево-йонни батерии за електромобилите отваря пазара отворен "за други технологии", включително тези, използващи олово.
Но няма да е лесно. В ЕС например, който се опитва да създаде обща политика за изграждането на собствени вериги за доставка на батерии, от едната страна стои желанието за такива правила, а от другата е Европейската агенция по химикалите, която тази година добави оловото към списъка с опасни субстанции.
Така токсичното наследство продължава живота си. И докато това е така, оловото ще бъде металът, за който никой не иска да говори.
USD
CHF
EUR
GBP
