"Никой не може да съди държавата за вреди от незаконни наредби” е водещo заглавиe на в. “Сега”
Фирми и граждани няма да могат да търсят обезщетения за претърпени от тях вреди от действието на незаконни наредби, правилници, тарифи, инструкции, постановления и няма да могат да се обръщат за това към съда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Това става ясно от Тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС), до което се стигна заради констатирана противоречива практика. През годините е имало съдебни състави, които смятат, че ЗОДОВ може да се използва, но други състави смятат, че не може.
Отсега нататък, ако фирма или гражданин търси вреди по ЗОДОВ, съдебните състави ще отказват да гледат исканията им, защото тълкувателните решения имат задължителен характер. Така гражданите и бизнесът губят една ключова възможност срещу несправедливите актове на изпълнителната власт, а администрацията ще бъде насърчена да бълва още некачествена продукция.
Прочети още от статията на в. “Сега”
“60 млн. лв. дължи НЗОК на болниците" четем на първа страница на в. “Труд”
НЗОК няма да заплати на болниците част от дейността им, наречена „надлимитна“, за цялата 2015 г., както и за първото тримесечие на 2016-а. Това става ясно от позиция на финансовата институция в отговор на запитване на „Труд“. Става дума за над 300 лечебни заведения в страната, които работят по договор със здравната каса, но на които тя отказва да плати около 60 млн. лв. от дейността им за посочения период.
От началото на 2015 г. до април 2016-а на болниците за пръв път бяха наложени много строги бюджетни лимити на база отчетената от тях дейност през 2014 г. При това обаче не са били взети предвид спешните случаи - те не могат да се предвидят, както и новите дейности, които лечебниците са развивали през 2015 г. Така здравните заведения се оказват в преразход, основно заради тежки, неотложни пациенти, които освен всичко останало по закон не могат да бъдат връщани.
"Сашо Дончев вече контролира "Овергаз мрежи" без "Газпром"", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Сашо Дончев е взел контрола над най-голямата частна газоразпределителна мрежа в България. До пролетта на тази година "Овергаз инк", в което равни дялове имаха руската "Газпром" и българският инвеститор, държеше 99.6% от акциите на "Овергаз мрежи", която е собственик на цялата газоразпределителна система. След увеличение на капитала с близо 200 млн. лв. обаче контролът над дружеството се премества към Дончев.
Така раздялата между "Овергаз инк" и "Газпром", за която "Капитал" съобщи в края на миналата година, започва да се случва. Първият ясен сигнал за промяна пък беше спирането на доставките от страната на "Газпром" към българското дружество от началото на 2016 г. По предварителен план откупуването на дела на руснаците трябваше да е факт до средата на тази година.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
“Ядем застоял зарзават от борсата в Серес” четем на първа страница във в. “Монитор”
И тази година продължава да се внасят непродадени зеленчуци и плодове, залежали близо до южната ни граница, които наши търговци купуват на безценица. И обясняват, че много сериозен удар им нанася пропускът в митническия закон, който дава възможност на родни търговци с бусове до 2 тона да превозват почти всяка нощ без документи като лична продукция бракувани зеленчуци от борсите в Серес и Солун. По този начин нашата продукция остава непродаваема.
Затова в разгара на лятото зеленчукопроизводителите от Петрич и Сандански отново са готови за протести. Продукцията от дини, праскови, кайсии, чушки и домати се внася от Гърция и Македония в промишлени количества на дъмпингови цени.
Справка към днешна дата сочи, че гръцки или македонски домати се продават под 50 стотинки на борсата в Кърналово, краставици – за максимум 70 стотинки, прасковите стигат до 1,20 лв., а дини – до 0,40 лв.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
“1 300 000 рушвета годишно у нас”, извежда на първа страница в. “Стандарт”
1 300 000 рушвета се раздават у нас годишно. До 2011 г. даването на пари е спадало, но в последните години има ръст от 22%. Данните обяви пред БНР Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията. Той съпостави актуалните данни за корупцията с тези за криминалната престъпност и най-често срещаните престъпления, жертви на които годишно стават около 10 на сто. За да стигнат до съда подкупните чиновници обаче трябва огромен ресурс, коментира Стоянов.
Проявите на корупция са канализирани в две големи групи - административна корупция и завладяване на държавата, подчерта Стоянов. Административната корупция включва единични дребни сделки на чиновници с по-нисък ранг, които заобикалят правилата и тези ситуации са безкрайно много.
„107 осъдени за лекарска грешка за 10 години", четем на първа страница на в. „24 часа"
107 гинеколози, хирурзи и анестезиолози са осъдени за лекарски грешки от 2004 до 2014 г.
Делата срещу медици, които в САЩ и Западна Европа са често срещани от години, навлизат и у нас. Най-съдените както по света, така и в България, са гинеколозите, хирурзите и анестезиолозите, трите най-рискови специалности. Делата за лекарска грешка са се увеличили 20 пъти през 2014 г. в сравнение с 1994 г. За последните 10 г. осъдените гинеколози са 46, хирурзите - 38, а анестезиолозите - 23-ма.
Юристи прогнозират в следващите години бум на съдебните искове срещу стоматолози и естетични дерматолози заради все по-масовото навлизане на разкрасителните корекции.
„Състоянието на пенсионната система ще се влошава дългосрочно", пише в. “Капитал Daily”
Последните промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), приети през август 2015 г., ще стабилизират финансово пенсионната система в средносрочен план. Дългосрочно обаче ще има влошаване заради задълбочаващите се негативни демографски тенденции. Това става ясно от последния актюерски доклад на Националния осигурителен институт (НОИ) за периода 2016 – 2060 г. От изчисленията се вижда, че стабилизиране ще има само през първите пет години от разглеждания 45-годишен период, след което недостигът на средства при фондовете на държавното обществено осигуряване ще започне да се увеличава. Натрупаният дефицит ще трябва да се покрива от държавния бюджет.
Изчисленията на експертите от НОИ показват, че през 2060 г. средната пенсия ще надхвърля 2000 лв. През целия период обаче коефициентът на заместване (средната пенсия към средния осигурителен доход) ще остане под 45%.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Ex Oriente", пише в. “Сега”
Мода на деня са съчиненията на тема "краят на Европа" и наистина много има да се каже, всеки от камбанарията на своя занаят и интерес. Ще ни засипе лавина от мрънканици и дрънканици. А каквото имаше да ни обади водещата днес доктрина - онази на отворените общества и Вашингтонския консенсус, - вече го рече г-н Джордж Сорос в словото си пред Европейския парламент на 30 юни, веднага след вота на британците за сбогом с Евросъюза. Каквото се добави към това тронно слово, ще са примери, подробности и плач. Друго е нужно, но липсва - няма решение, няма поне малко убедителни идеи как да обърнем или да спрем центробежните сили, които рушат паянтовата конструкция на обединена Европа. И в словото на г-н Сорос няма решение и нови идеи въпреки заканата му, че няма да дълбае в причините, а търси изход. Изход г-н Сорос така и не посочи, а британците поеха към своя Exit. Може би заради тази безизходица повечето коментатори обобщиха, че г-н Сорос предвещава края на Европейския съюз.
“Васил Велев: Реформата на висшето образование няма алтернатива” пише в. „Труд"
Грешка е да се строи VII блок на “Козлодуй”, ако цената на електроенергията ще нарасне
- Г-н Велев, какво означава Брекзит за българския бизнес и икономиката на страната?
- Ако оставим на заден план акцента за това колко ще се увеличи вноската на България в бюджета на Европейския съюз като страна членка и съответно колко ще се редуцира сумата, която ще получаваме по оперативни програми в бъдеще, вече има обозрими негативни ефекти. Проблемът не са парите, а възможностите те да бъдат печелени. Защото Обединеното кралство е страната, която най-силно застъпваше по-слабата регулаторна тежест на бизнеса в съюза. При отсъствието на Англия от Брюксел има сериозен риск регулаторната тежест върху бизнеса да се увеличи, да се тръгне към данъчна хармонизация и оттам към промяна в нашето данъчно законодателство. За българския бизнес първата най-обозрима реакция е обезценяването на паунда. Това спира износа на компании, които работят за 8-10% рентабилност. Такива има немалко в сектор „Текстил” например. Проблемът за тях идва от факта, че са сключили договори за експорт на едни цени в паунди и в момента рискът от загуба за тях е реален.
“Почивката в Гърция с 1500 лв. по-скъпа“, четем във в. “Монитор”
Експерт: Наполовина по-малко българи избират южната ни съседка. Даваме поне 35 евро на човек за вечеря в таверна
С 1500 лв. по-скъпа излиза почивката в Гърция тази година в сравнение с българското Черноморие. Това каза пред „Монитор“ Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Според експерта една седмица за четиричленно семейство в роден курорт излиза 2100 лв. в средна категория хотел. Ако решим обаче да се печем в южната ни съседка ще трябва да се бръкнем за 3600 лв. за същите условия.
Според наши летовници, завърнали се преди ден, обаче разходите в никакъв случай не са толкова големи. 4-дневна почивка за двама излиза около 900 лв., без никакви глезотии, но и без лишения. За 30 евро двама могат да обядват доволно, 4,50 евро е гръцката салата – цени като у нас, посочиха те. 40 евро пък е цената в двойната стая, съобщиха още туристите.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
„Тази година пътуването до курортите излиза по-евтино", пише в. „24 часа"
Тази година пътуването до курортите ще ни излезе по-евтино от миналата. Причината са по-ниските цени на петрола, които движат надолу, и цените на горивата на дребно.
За година петролът е поевтинял с 23 на сто. Този спад рефлектира и върху цените на горивата по бензиностанциите. Най-значително поевтинява дизелът - намалението е с около 40 стотинки за литър. 30 стотинки по-евтин пък е литър бензин спрямо миналата година.
Кристиан Кънчев кара автомобил на бензин. Тази година е решил да пътува от София до района на Варна по време на летните отпуски. Пресмята, че ще плати около 140 лева за отиване и връщане до морето, като миналата е платил с 20-ина лева повече. Парите, които ще спести от гориво, ще похарчи за друго.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
”Британците пазаруват като за последно", пише в. “Стандарт”
Оборотите скочили с 50% след поевтиняването на лирата
Седмица след като британците гласуваха в референдум за излизане от ЕС, Лондон прилича на разбунен кошер. Във влакчетата на метрото в събота бе трудно да различиш кои хора отиваха да протестират на Пикадили съркъс срещу излизането от съюза и кои отиват да гледат тенис мачовете на "Уимбълдън". Спокойните физиономии са сменени с лица, изкривени от емоции и напрежение.
"Отиваме да протестираме, никой не разбра какво се гласуваше. Подведоха се от популистките тези, че 380 млн. паунда на месец ще отиват вместо вноска в ЕС за здравната и социалната сфера", казва Джонатан, който носи плакат за премахването на член 50. Това е член от Лисабонския договор на ЕС, според който предложението за излизане от съюза може да дойде в Брюксел от премиера. Джонатан настоява решението да бъде гласувано от британския парламент.
USD
CHF
EUR
GBP
