Правителството на Норвегия намали рязко прогнозата си за цената на петрола и за приходите, които очаква от петролната и газовата индустрия след срива на търсенето в световен мащаб. Това показва ревизираният бюджет на Осло за 2020 година, публикуван във вторник и цитиран от Reuters.

Норвегия, която е най-големият износител на нефт и газ в Западна Европа, разчита на индустрията за около 40% от износа си и за около една пета от приходите в хазната.

Страната е сериозно засегната от ниските цени на петрола, след като на 22 април сортът Brent падна до рекордно дъно под 16 долара за барел. Това беше най-ниската му стойност от повече от две десетилетия насам. Цените на суровината все още остават ниски въпреки орязването на добива от страна на големите износителки, както и въпреки сигналите за възстановяване на търсенето.

През 2020 година Норвегия очаква да има приходи от 97,8 милиарда крони или 9,53 милиарда долара от петролната индустрия. Това е значително под очакванията от 245 милиарда крони, заложени в бюджета през октомври.

Прогнозата за 2021 година е за такива от 116 милиарда крони при прогнозирани по-рано 287 милиарда крони.

Според очакванията на норвежкото правителство цените ще се задържат на равнище от 331 норвежки крони или 32,17 долара за барел при заложена стойност от 476 крони през октомври.