"Преподаватели прибират по 18 бона за учебници" извежда на първа страница в. "Монитор"

Студенти по медицина се оплакват за задължителни тетрадки, издадени от лекторите им

До 18 бона хонорари може да прибере преподавател в университет за издадени от него учебници, ако се откаже от авторските си права. Това показа проверка на "Монитор" сред студенти и вузове в страната.

В този случай за учебник те вземат по 290 лв. на издателска кола (б.а. една стандартна издателска кола е 16 страници), а за учебно помагало - 210 лв., става ясно например от правилата за издателска дейност в икономическия университет във Варна. Най-често преподавателите издават по два учебника. Така лектор, написал два учебника от по около 400 страници би взел съответно по около 7 хиляди лева за всеки от тях плюс още 3600 лева, ако издаде и учебно помагало по предмета. Така прибраната сума от преподавателя достига близо 18 бона.

Всеки преподавател във висше учебно заведение има право да получава допълнителни доходи от издадените от него помагала.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"До 5 години на България ще липсват половин милион работници", четем във в. "Стандарт"

"Икономиката расте с умерено добри темпове, в същото време сме едва на 12 място по ръст на брутния вътрешен продукт за първото полугодие, а икономиките на почти всички страни от Централна и Източна Европа растат по-бързо от нашата." Това каза пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. 

Ако искаме да настигнем икономиките от Централна и Източна Европа, трябва да имаме догонващ растеж, а в момента имаме изоставащ растеж, подчерта той.

Бизнесът откроява като главен задържащ фактор липсата на човешки ресурси. "В средносрочен план ние смятаме, че ако се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди работници и специалисти в следващите пет години, предвид демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката", уточни Велев. Сред дефицитните кадри той посочи сериозната липса на инженерно-технически кадри, медицински сестри, учители, шофьори, на работещи в туризма и селското стопанство.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Преките чужди инвестиции се свиха трикратно за година" е водещo заглавиe на в. "Сега"

С най-голям дял отново са заеми към дъщерни компании у нас, които ще трябва да се връщат

Преките чуждестранни инвестиции в България са намалели трикратно през първите осем месеца на тази година в сравнение със същия период на предишната. Това сочат предварителните данни на БНБ, оповестени в края на миналата седмица. Общият им размер е 230.5 милиона евро, или със 71.6% под нивото до края на август 2017 г., когато са били 812 милиона евро. Спадът е с 581.5 милиона евро.

Статистиката на централната ни банка е в рязък контраст с изказванията на български управляващи, които непрекъснато се хвалят с ниските данъци, стратегическото положение на страната ни и с възможностите за привличане на чужди капитали. Данните сочат точно обратното - инвестициите в дялов капитал, които се смятат за най-устойчиви и за показател за дългосрочен интерес, са отрицателни - минус 27.1 милиона евро. През миналата година те са били на плюс - 174.4 милиона евро. Разликата от 201.5 милиона евро на практика означава, че вече влезли у нас предприемачи разпродават активите си.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Надзорният съвет на здравната каса ще гласува с 490 млн. лв. по-голям бюджет", четем в "Капитал"

Парламентът да разрешава нови болници, гласи законопроектът за парите на институцията

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще гласува в понеделник най-високия бюджет от създаването на институцията преди 20 години - 4.350 млрд. лв. Увеличението спрямо бюджета за тази година е 490 млн. лв. Здравната каса, обаче, ще съсредоточи в себе си много нови плащания. 

Освен това здравното министерство късно в петък е нанесло солидни поправки в преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за бюджета на НЗОК, с които се правят радикални промени в седем основни здравни закона и които касаят целия здравен сектор. Така ведомството на Кирил Ананиев изчисти в крачка голяма част от първоначалните недоразумения в проекта. Въпреки това, обаче, в него остават някои крайно спорни моменти, като например това, че парламентът ще разрешава откриването на нови болници.

Прочети още от " Капитал"

"116 млрд. БВП и 3,7% ръст на икономиката догодина" е заглавиe от в. "24 часа"

Рекордните 116,4 млрд. лв. ще произведе икономиката ни догодина. Планирания от финансовия министър Владислав Горанов ръст на буртния вътрешен продукт е 3,7%.

Това ще бъде записано в бюджет 2019, който се очаква да бъде обявен днес за обществено обсъждане.

10% ръст на бюджетните заплати е записан още в документа. Поставени са обаче две условия- половината от увеличението да бъде като твърда сума, с която да порасне заплатата на чиновниците, а втората половина да получат само онези от тях, за които атестирането прецени, че са го заслужили.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Алхимия на еврото: българската формула", пише в. "Сега"

Една от грижливо пазените тайни на Европа е тежката некадърност на Европейската централна банка (ЕЦБ), от която очакваме да поведе България към обетованата еврозона, да управлява и балансира нейните сложни механизми за регулиране, да надзирава и възпитава банките и най-вече да е пазител на общата валута. ази диагноза не е моя, тя се споделя от мнозинството финансисти, но нали е тайна - малцина го изричат на глас. Един от тях е бившият гръцки финансов министър проф. Янис Варуфакис, който доказва в десетки свои книги, статии и интервюта, че "една от главните причини за разпадането на гръцката икономика е некомпетентността на ЕЦБ". Водещият финансист на в. "Гардиън" Дийн Бейкър озаглави своя програмна статия "Ще позволим ли на некомпетентната ЕЦБ да разруши (wreck) световната икономика". За подобни думи и под натиск на ЕЦБ бе принуден да подаде оставка членът на борда на Дойче Бундесбанк уважаваният германски финансист Тило Сарацин. Знаменитият френски икономист Тома Пикети сподели още по-отчайващ извод за ЕЦБ със сп. "Шпигел": "Ние създадохме чудовище!"

Прочети още от в. "Сега"

"Грешните сметки за старите коли", пише в. "Стандарт"

Наскоро Евростат ни напомни, че Бългapия e дъpжaвaтa в Eвpoпeйcĸия cъюз c нaй-гoлямo coциaлнo нepaвeнcтвo. При това още пo-пpитecнитeлнoтo e, чe cпopeд cтaтиcтиĸaтa тo ce yвeличaвa. Ако пpeз 2008 г. paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe 20% oт българи e 6,5 пъти, то пpeз 2017 г. paзлиĸaтa вeчe нaбъбвa дo 8,2 пъти. И тoвa e нaй-гoлямoтo yвeличeниe в paмĸитe нa cъюзa, coчaт дaннитe. За сравнение сpeднaтa "ножица" за ЕС е 5,2 пъти.

И при тези стряскащи данни ударите по най-бедните българи продължават. Поредният шамар за тях е увеличеният данък за старите автомобили.

Чухме уверения, че скокът ще е до 30%, но нима това е малко ! Мотивите за похода срещу вехтите возила са ясни- градовете и природата ще станат по-чисти. И тук се сещам за поговорката, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

И виждам дългата ръка на брюкселското лоби на големите производители на автомобили. Та нали германецът трябва да си продаде стария Фолксваген, а Французинът -вехтия ситроен, на някой сиромах от Източна Европа, за да си купи нов. Големият проблем е, че у нас стари коли карат бедните и най-вече пенсионерите.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Над половин милион души в Лондон поискаха нов референдум за Brexit", пише "Капитал"

Повод за най-масовия протест в британската столица от десетилетия насам са изгледите за лоша сделка с ЕС

Повече от половин милион души излязоха на марш в Лондон с искане за втори референдум по излизането на Великобритания от ЕС. Според информационните агенции по улиците и площадите в събота е имало между 670 хил. и 700 хил. души, което далеч надхвърли очакванията и превръща събитието в най-многолюдното шествие във Великобритания от повече от десетилетие насам. Последният толкова масов протест бе през 2003 г., когато англичаните се опълчиха срещу правителствената позиция за намеса във войната срещу Ирак.

Исканията

Протестиращите издигнаха искания за нов референдум, с който хората да бъдат попитани по условията за излизането на Великобритания от ЕС, а също и дали не е по-добре да остане, ако сделката е лоша. Множество политически фигури се включиха в шествието.

Прочети още от " Капитал"