"При 3 млрд. лв. приходи годишно хазартът плаща само 177 млн. лв. данъци" е водещo заглавиe на в. "Сега"
За близо десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. Тъй като данъчните облекчения са огромни, платените данъци за 2016 г. са само 177 млн. лв. Най-голяма печалба се регистрира от игрите с търкане на билетчета.
"Ако през 2017 г. пазарът на тютюневи изделия е оценен на 3.5 млрд. лв., то платените акцизи и ДДС са за близо 3 млрд. лв. При огромните печалби в хазарта платените данъци за 2016 г. са 177 млн. лв.", показва анализ на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който цитира данни от системата Amadeus на Moody's.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"ТЕЦ "Варна" може да струва 250 млн. лв. годишно на потребителите", четем в "Капитал"
Работодателите подготвят протести, защото това би вдигнало цената на тока с 16%
Без ремонт и с технология с изключително ниска ефективност ТЕЦ "Варна" се опитва да се включи в енергийния микс на страната. В края на миналата седмица централата е внесла заявление за това в Комисията за енергийно и водно регулиране. Поискана е преференциална цена от 191 лв. за мегаватчас при средна за пазара сега от около 70 лева. Това съобщи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
"Плащат на безработни да учат за бармани или сервитьори" е заглавиe от в. "24 часа"
Само в Слънчев бряг не достигат 15 000 души, а по Южното Черноморие - 80 000
Отново ще наемат хора от Молдова, Украйна, Беларус, за да се справят с липсата на кадри
Бюрото по труда в Бургас ще се справя с дефицита на кадри в туризма с безплатни курсове за бармани и сервитьори. На тях ще могат да се запишат трайно безработни, които освен че ще придобият нови умения, ще получават и по 8 лв. на ден под формата на стипендия. Толкова ще плаща ведомството за присъствието им на обучителните лекции.
"На Запад изнасяме ИТ услуги, на Изток - електрооборудване" извежда на първа страница в. "Монитор"
Българо-индийски проект помага на полицията, доставяме виртуални учители в Казахстан
Българският бизнес в странство развива от проекти за информационните и комуникационните технологии (ИКТ) през техническо оборудване до храни, водоснабдяване и пътно строителство.
Наши компании доставят телевизия и интернет по света, други изхранват американци, а трети помагат на полицаите в Индия да хващат престъпници с мобилни приложения.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"Фермерите имат стимул да работят на светло", четем във в. "Стандарт"
- Г-н Порожанов, в сагата със спорния закон за търговията с горива Вие бяхте основен участник и посредник между земеделския бранш и вносителя Емил Димитров-Ревизоро. Какво се договориха двете страни, за да се откажат фермерите от протестите?
- Първо, искам да подчертая, че законът е изключително важен, той има своята основна цел да предотврати лошите практики и контрабандата в този сектор, за да се увеличат приходите в бюджета от акцизи и от ДДС. В проекта, който видяхме след неговото публикуване и преди разглеждане в комисиите на Народното събрание, се оказа, че земеделските производители са включени в регулации, които по-скоро кореспондират с тези за търговците на горива, но не и за земеделски производители, които са крайни потребители на горива.
"Хората с над 5 хил. лв. месечен доход се увеличават с 60% за пет години", пише "Капитал"
Две трети от всички данъкоплатци са разполагали с до 600 лв. на месец през 2016 г.
Броят на хората със средномесечни доходи над 5 хил. лв. е нараснал с 61% за пет години и през 2016 г. достига 33.3 хил. души. В същото време най-масовата категория данъкоплатци (две трети от всички) продължава да получава под 600 лв. на месец, като това са почти 2 млн. души. От тях 1.2 млн. са декларирали доходи между 250 и 600 лв. Това показва справка за броя на лицата, които плащат данък общ доход (ДОД), представена миналата седмица от министъра на финансите Владислав Горанов.
"Трите превъплъщения на Борисов. Дотук", пише в. "Сега"
Снишаване: България не гони дипломати, само може би; спазва санкциите срещу Русия, ама е за вдигането им; обижда се от някои руски изказвания, но развява руски байраци
Ще развия една реплика на Арман Бабикян. В трите си мандата Бойко Борисов ни се явява в три различни роли. В първия той беше вътрешен министър, ловеше престъпници и наказваше. Във втория го играеше министър на строителството, скромно сравняван със строителя хан Омуртаг. В сегашния трети той е преди всичко външен министър, загрижен за световните дела и леко дистанциран от дребнавите ни местни проблеми.
"Родният бизнес става световен" пише в. "Монитор"
Родният бизнес от години вече търси начин да инвестира не само у нас, но и в други страни. Това е повече от естествено. Всеки предприемач търси начин за по-бърза и по-голяма печалба на инвестицията си. Още Алековият герой Бай Ганьо след Освобождението нарамва дисагите и започва да търси кяр зад граница.
Днес наши фирми разпространяват интернет и кабелна телевизия, пускат паркове за слънчева енергия в далечни земи, където са намерили пазарни ниши, отдавна заети в родината от техни конкуренти. Да не забравяме и друго - българският пазар е малък и тук няма място под слънцето за всички. Още по-голям е проблемът с ниския стандарт на живот, който прави пазара и неплатежоспособен, а от там и по-малко интересен за перспективни инвестиции. Не бива да забравяме и проблема с липсата на достатъчно подготвени специалисти на всички нива.
"На Балканите пак замириса на барут", пише в. "Стандарт"
Отдавна светът не е треперел толкова заради заплахата от нова световна война. Случаят "Скрипал" още повече засили страховете, защото наежи Запада и Русия отвъд точката на прегряване. Дълго време Сирия изглеждаше мястото, където има най-голям риск да пламне световен конфликт. Все пак там воюват половин дузина армии, включително и на Велики сили като САЩ и Русия, както и на регионални колоси като Турция и Иран. Като нищо един свален погрешка самолет или неточно хвърлена бомба могат да запалят фитила. Още повече, че не се вижда как може да се намери компромис за бъдещето на Сирия след разгрома на Ислямска държава. Асад и съюзниците му Иран и Русия, подкрепените от САЩ кюрдски бойци и превзелите Африн турски войски са захапали територии, от които не искат да направят и крачка назад. От съсипаната след проточилата се война държава идват и милионите бежанци, които са сред най-големите грижи на Европа.
Опасенията, че Сирия е най-взривоопасната зона за световния мир, обаче може и да не се оправдаят. И по традиция бурето с барут, което може да запали света, да се окажат отново Балканите.
"Европа има нужда от реформа, но каква?" четем в "24 часа"
Време е Европарламентът да стане най-важната институция в общността
Всички обичат Макрон. Откакто е избран за президент на Франция, всички таят надежда, че ще се осмели да направи с Германия онези реформи в ЕС, които ще изведат общността на правилния път, ще я направят по-добре функционираща, по-бърза в прилагането на решения, по-справедлива към всички членки.
Макрон вече представи пакета реформи, които предлага, и заедно с Меркел имат амбицията още през юни да се започне с въвеждането им. Мерките, които предлага Франция обаче, са най-вече по отношение на инвестициите и еврозоната. Тяхното осъществяване ще укрепи онзи център от държави, който има обща валута и вероятно ще направи разделението с останалите още по-голямо. Най-късно когато еврозоната се сдобие с общ финансов министър и общи данъци, това разделение ще е факт. И докато допреди няколко години се обсъждаха опасенията, че ЕС ще стане съюз на две скорости, то днес скоростите се оказват много повече от две. Всяка членка е част от различен кръг държави с общи интереси - еврозоната, Шенген, Вишеградската четворка, Прибалтика, балканските членки, членките на ЕС и НАТО и членките само на ЕС или партньорите им само от НАТО - обръчите са дузина.
USD
CHF
EUR
GBP
