Разделното събиране вече не е достатъчно

Ако се замислим за въпросите, които вълнуват потребителите във връзка с опазването на околната среда, безспорно в топ 5 ще намерим опаковките. В днешно време е трудно да си представим какъвто и да било продукт без опаковка. Tя е станала неизменна част от нашето ежедневие.

В Европа 40 % от произведената пластмаса отиват единствено за направата на опаковки. Последните са най-често съставени от полиетилен (PE), полипропилен (PP), полиетилен терефталат (PET), полиетилен с висока (HDPE) или ниска (LDPE) плътност, показва анализ на Denkstatt.

Интересното е, че по-голямата част от опаковките представляват композити, т.е. съставени са от няколко различни вида пластмаса или дори от различни материали. Класически пример за композитна опаковка е популярната картонена кутия за прясно мляко, съставена от различни пластове - хартиен, алуминиев и няколко пластмасови.

Макар да има отлична предпазваща функция, която спомага за дълготрайното запазване на продукта, подобен тип опаковка е изключително трудно да бъде рециклирана, тъй като, за тази цел, трябва първо да се отделят различните видове материали, а в някои случаи и различните видове пластмаса.

Това е необходимо, защото всеки материал се рециклира при специфични условия (като например температура).

Отделянето обаче представлява скъп и сложен процес, който отнема значително време и средства. Такъв тип опаковки най-често се депонират или изгарят. Затова днес разделното изхвърляне (дали на пластмаса или на друг материал) вече не е достатъчно, за да осигурим устойчиво използване на ресурсите.

Светът върви към това да се намали употребата на опаковъчни материали въобще, особено когато става въпрос за опаковки за еднократна употреба, каквито са повечето в хранителната и козметичната индустрия.

Така се ражда идеята за модела на кръговата платформа за пазаруване. В последните няколко години той доби популярност както в САЩ, Канада и Австралия, така и в някои западноевропейски страни, като Франция и Великобритания и дори в далечна Япония.

Идеята се базира на т.н. "модел на млекаря" - този изпитан модел от миналия век, при който млекарят доставя мляко до домовете на хората в стъклени бутилки, като прибира празните такива от предишната доставка, т.е. стъкленото шише се явява вид опаковка за многократна употреба.

В момента най-нашумялата платформа за подобен тип услуга се нарича Loop (в превод: кръг, цикъл) и е създадена през 2019 г. При нея клиентът поръчва необходимите му продукти онлайн (от ориз и сладолед до вода за уста и фъстъчено масло), като те биват доставяни до дома му в специално изработени контейнери за многократна употреба.

Когато продуктът се изчерпи, клиентът прави нова поръчка, като при доставката, старите празни контейнери се прибират от доставчика.

След като бъдат почистени и дезинфекцирани от производителя, те могат да бъдат използвани отново и отново. По този начин клиентът получава необходимите му продукти, но самите опаковки остават собственост на платформата.

В резултат на това прехвърляне на собствеността и отговорността за опаковката от потребителя към производителя, опаковката вече не представлява просто разход за производителя, а нещо повече.

Той има стимул да я проектира така, че да изглежда и да функционира по един по-добър начин. Различният дизайн на опаковката, както и самата кръгова платформа за пазаруване, вдъхновяват и подтикват потребителите към по-отговорна консумация.

Важно е също да се отбележи, че платформата не предлага продукти, лансирани от нишови марки и ориентирани така или иначе към "еко-потребителите". Фокусът е по-скоро върху популярни стоки и марки, търсени от обикновения купувач.

От една страна това е добър начин да се достигне до по-голям брой потребители. От друга - големите производители ясно застават на позиция, че е необходима спешна промяна в това как и с какво се опаковат продуктите за ежедневна употреба.

Някои международни търговски вериги вече предлагат такъв начин на пазаруване в своите ритейл мрежи. Въпреки че популярността на кръговия модел нараства, все още е под въпрос дали използването, транспортирането от и до вратата на потребителя и почистването на контейнерите за многократна употреба е напълно устойчиво решение от гледна точка на оценка на жизнения цикъл на контейнера.

Колкото и интересен да е този модел, той все още е почти непознат в България. В момента на нашия пазар съществуват други решения, като например zero waste (нулев отпадък) магазини. Такива вече са добили популярност в цяла Европа.

Те обаче имат един основен недостатък - потребителите трябва да предвидят кога ще отидат до такъв магазин, за да носят със себе си контейнери, които да напълнят с продуктите, от които имат нужда.

Еднозначен отговор, валиден за всеки пазар не съществува, но е факт, че все повече варианти се популяризират и достигат до обикновения потребител.

По този начин той се информира, че съществува не само проблем, за който може нон-стоп да се оплаква, но и все повече, по-достъпни и по-удобни решения, към които всички можем да се стремим.

Защото разделното събиране вече не е достатъчно - необходимо е значително намаляване на абсолютното количество опаковки, които използваме.

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.