След тридневни потайни срещи и завери в Брюксел, лидерите на Европейския съюз излязоха от конферентните зали с консенсусни кандидатури за най-важните политически постове в Общността. Най-голямата изненада от четирите номинации е тази на настоящия шеф на МВФ, Кристин Лагард, която трябва да наследи Марио Драги като управител на ЕЦБ. Макар и формално, Европейският парламент ще изслуша и обсъди кандидатурата на новия първи в ЕЦБ, като г-жа Лагард изглежда добре позиционирана сред евродепутатите и вероятно няма да има проблем с встъпването в длъжност.
За разлика от предшествениците си, новият управител не е икономист, няма академичен бекграунд и преди всичко е типичен представител на френската политическа класа. Дотам, че през 2016 г. е осъдена в родната си страна за ролята, която изиграва, като финансов министър в кабинета на Никола Саркози, за предоставянето на 400 млн. евро от парите на френските данъкоплатци на крупен бизнесмен, обещал подкрепа на изборите. Въпреки това, не търпи някакво реално наказание и продължава възхода си, вече в международната политика, на върха на МВФ, където е наследила друг френски политик, имащ проблеми със закона, Доминик Строс Кан. Бордът на МВФ не игнорира проблема с присъдата и я избира за втори мандат.
Професионалната история на г-жа Лагард е важна за контекста, особено, когато става дума за централни банки. С избора на такава политическа фигура и последните остатъци от патината на ЕЦБ като "независима институция" вече за изтекли в канала на историята. Традиционното търсене на гуверньори, които са или академични икономисти, или банкери е изместено от селекция, оглавена от осъждан политик. От това можем да съдим, че фикцията за независимата експертиза, управляваща централните банки, или вече е твърде скъпа за поддържане, т.е. липсват истински банкери, склонни да продължат настоящата политика на кредитна експанзия и отрицателни лихви,или сме стигнали до такава степен края на пътя, че благоприличието отдавна не е приоритет.
С голяма доза сигурност можем да заявим, че новият управител ще продължи изкуственото стимулиране от мандата на Марио Драги. И големият бизнес, и финансовите институции и цялата политическа класа са притеснени, че една по-реалистична политика на ЕЦБ би спряла изкуственото дишане на задъхващата се европейска икономика с нова рецесия и в драматично продължение на маскираната дългова криза, премахвайки илюзията, че е имало каквото и да е реално възстановяване . Не е случайно, че нормализирането на лихвените проценти, което иска страта немска школа в лицето на Йенс Вийдман, управител на Бундесбанк, беше изтикано в ъгъла за сметка на обещания за (още) количествени улеснения и отрицателни лихвени проценти.
Всъщност изборът на Лагард е поредното доказателство за историческата грешка на немските политици и централни банкери, поели по пътя на единната валута в началото на 90-те години. Мислейки си, че ще могат да наложат фискална и монетарна дисциплина извън Германия и плащайки политическата цена за обединението след падането на Берлинската стена, те се поддават на десетилетния натиск за създаване на еврото.
Днес провалът им е двоен, първо в поддържането на фискална, и второ вече и в пазенето на монетарна дисциплина в еврозоната. В последните месеци виждаме пресен пример за немощ по фискалните въпроси - Италия с очакван дълг от 135,2% за 2019 г., повече от два пъти по-голям от изискванията на Пакт за стабилност и растеж, да не може да бъде въведена в процедура за свръхдефицит. Виждаме и ЕЦБ, консистентно игнорираща позициите на Бундесбанк, вече водена от френски политик с намерение да продължи и дори задълбочи "лихвената зима" в обозримото бъдеще. Вместо еврото да превърне разпуснатите и склонни към харчове французи в спестовни и дисциплинирани немци, то направи немците - французи.
Пристрастените към лесен кредит пазари веднага реагираха на новините за новия управител - 10-годишните германски облигации паднаха под основната ставка на ЕЦБ от -0,40%, а 20-годишните минаха под нулата, общото количество на глобалния дълг с отрицателна доходност достигна 13 трлн. долара, което е удвояване от периода септември-октомври 2018 г. Изкривяването е пълно, след като миналата седмица италианските 10-годишни книги се търгуваха под 2%, а испанските и португалските около 0,20%. В същото време натискът е Лагард да продължи със стимулите чрез количествени улеснения или допълнителни сваляния на основния процент.
Фискална стабилност, реформи за по-гъвкав бизнес климат, ограничаване на публичните разходи, адресиране на разплутите социални системи и задушаващите регулации са забравени като твърде сложни от правителствата. Единственото решение се вижда в изкуствения стимул с декретно намалени лихвени проценти и готовност за "спасяване" на закъсалите икономики с още напечатани от ЕЦБ трилиони евро. В същото време всичи показатели за работата на реалната икономика показват забавяне, а японският сценарий за десетилетна стагнация вече не слиза от устите на много анализатори.
В крайна сметка Кристин Лагард е избрана, за да продължи "каквото е нужно" подхода на Марио Драги, с цел да се поддържа изкуствено неустойчивия конструкт на еврозоната. Независимо от цената, еврото и установеният финансов ред ще трябва да бъдат задържани, самата Ангела Меркел предупреди, че целият проект на днешните европейски елити е неразривно свързан с единната валута. Стоят два все още неясни въпроса, ще успеят ли да бъдат туширани набъбващите противоречия на недовършената валутна система, и ако случайно това стане, дали резултатът не би бил по-лош от усърдно избягвания разпад.