В първите дни на пандемията, когато самолетни пътувания отбелязаха срив и държавните граници се затвориха, "призрачните полети" станаха често срещано явление. Тези полети представляват празни или почти празни самолети, преминаващи по маршрутите си, тъй като авиокомпаниите спазват разписанията си по договорните си задължения. Проблемът е, че почти две години по-късно те все още са в небето над нас, пише CNN.
Повече от 100 000 "призрачни полета" ще се осъществят над Европа тази зима, според скорошен анализ на Грийнпийс. Щетите за климата според еко активистите, може да се сравнят с годишните емисии на над от 1,4 милиона автомобила.
Главният изпълнителен директор на Lufthansa Карстен Шпор заяви неотдавна в интервю, че Lufthansa Group може би ще извърши 18 000 празни полета през шестмесечния зимен сезон, просто защото е длъжна.
Ако се вземе предвид това, че въздушният трафик на Lufthansa представлява 17% от европейския пазар, Грийнпийс смята, че общият брой на "полетите-призраци" в Европа ще генерира 2,1 милиона тона въглероден диоксид.
"Този вид полети не са празни или "призрачни полети", каза говорител на авиокомпанията "Brussels Airlines (част от групата Lufthansa) пред CNN. "Това са редовни полети, с малко резервирани места, поради пандемията. Въпреки слабото търсене, Lufthansa Group Airlines трябва да изпълнява тези полети, за да продължи да има права за излитане и кацане в центровете и големите летища в ЕС" (така наречените слотове).
От Lufthansa казват, че кризата с новия вариант "довежда до редица ограничения за пътуване и случаи на заболяване сред служителите. Това не само намали предишната тенденция на възстановяване, но и предизвика значителен спад в търсенето", казват от компанията.
"Борим се с климатична криза, а емисии в ЕС от транспортният сектор растат с най-бърз темп, а тези полети" са само върхът на айсберга", казва Хервиг Шустер, говорител на асоциация "Европейска мобилност". "Би било безотговорно от страна на ЕС да не предприеме нещо, за да прекрати полетите-призраци и да забрани полетите на къси разстояния, където ж-п връзка", добавя той.
Причината, поради която авиокомпаниите продължават да извършват тези скъпи полети, е проста. Дори когато няма пътници, авиокомпаниите са длъжни да спазват времето си по график и по маршрути. "Ако излитате от едно място, трябва да знаете, че можете да кацнете в определено време на друго", казва Пол Стийл от IATA.
Има правило, което гласи, че ако авиокомпания използва успешно своя слот (интервал от време, през който е разрешено излитането на самолета) поне 80% от времето, то ще й бъде разрешено да запази слота през следващия сезон.
Aвиокомпаниите търгуват с тези слотове с рекордни сделки. Подобен е случая с Oman Air, за която се съобщава, че е платила 75 милиона долара за слотове за излитане и кацане в Хийтроу в началото на 2016 г. През март 2017 г. SAS Scandinavian Airlines продаде два слота в Хийтроу на American Airlines за 75 милиона долара. Обикновено авиокомпаниите пазят тези подробности по договорите в тайна.
Слотовете могат да се търгуват и по други начини, като например размяна между превозвачи.
Междувременно професионалната асоциация на летищните оператори Airports Council International Europe (ACI), в която членуват над 500 летища в 55 държави, изрази безпокойство от ескалиращата политическата реторика около полетите-призраци. Според нея се поставят под съмнение аргументите на превозвачите, че призрачните полети са неизбежни.
"Няколко авиокомпании твърдят, че са принудени да изпълняват "празни" полети, за да запазят правата за използване на летищните слотове. Няма абсолютно никаква причина това да е реалността", казва генералният директор на ACI Европа Оливие Янковец.
В крайна сметка обаче призрачните полети ще спрат едва когато вируса Covid е напълно овладян и местата в самолетите бъдат пълни с пътници, които плащат билети.
USD
CHF
EUR
GBP
