През цялата американска история ефективността на президентското ръководство е предмет на широки дебати сред историци и учени. Докато някои президентски мандати са буквално издигани в култ заради визионерските си политики и решителни действия, други често са посочвани като пример за провал в лидерството с дългосрочни последствия върху целия свят.
В исторически аспект, до голяма степен оценките за ефективността на президентската служба се основават на критерии като управление на кризи, законодателни постижения, обществено убеждаване и морален авторитет.
На този фон, има имена, които неминуемо се появяват в различни негативни класации, свързани с най-малко ефективните в историята на САЩ. Ето някои от тях.
Източник: The White House
Джеймс Бюканън (1857-1861)
15-ият президент на Съединените щати Джеймс Бюканън встъпва в длъжност в период на ескалиращо напрежение, породено от въпроса с робството. Администрацията му често е критикувана за бездействието си в условията на назряващ конфликт. Подкрепата на Бюканън за про-робската конституция от Лекомптън в Канзас, въпреки че тя е отхвърлена от мнозинството жители на щата, се разглежда като ключова грешка, която засилва националните разногласия.
Неуспехът му да се справи ефективно с отделянето на южните щати и пасивният му отговор на решението по делото Дред Скот, с което се отказва гражданство на афроамериканците, често се посочват като водещи фактори, водещи страната до гражданска война.
Източник: The White House
Андрю Джонсън (1865-1869)
Андрю Джонсън става 17-ият президент след убийството на Ейбрахам Линкълн. Президентството му е белязано от снизходителна политика на Реконструкция спрямо Юга, която позволява на бившите щати от Конфедерацията да се присъединят отново към Съюза с минимални изисквания. Честото използване на правото си на вето от страна на Джонсън върху законодателството за гражданските права, включително Закона за гражданските права от 1866 г., водят до конфликти с Конгреса и допринасят за импийчмънта му от Камарата на представителите през 1868 г.
Въпреки че е оправдан от Сената, неговото президентство често се разглежда като пропусната възможност за насърчаване на оздравителните процеси за нацията и гарантиране на равенството в следвоенния период.
Източник: The White House
Франклин Пиърс (1853-1857)
Президентството на Франклин Пиърс е белязано от поредица законодателни провали и цялостна липса на лидерство. Подписването от негова страна на Закона Канзас-Небраска, който позволява на новите щати сами да решават дали да разрешат робството, се смята за голяма грешка от много хора на Север.
Този акт засилва националните разногласия и допринася за избухването на Гражданската война. Освен това неспособността на Пиърс да се справи ефективно с нарастващото напрежение между про- и анти-робските фракции в страната допълнително подкопава общественото доверие в неговото ръководство.
Източник: The White House
Уорън Г. Хардинг (1921-1923)
Управлението на Уорън Г. Хардинг е белязано от скандали, най-вече от "Teapot Dome", свързан с незаконното отдаване под наем на федерални петролни резерви. Стилът му на ръководство често е описван като изцяло пасивен. Тези скандали засенчват президентството му и водят до широко обществено разочарование от неговата администрация.
Неуспехът на Хардинг да се справи ефективно с тези проблеми и фактът, че се доверява на неквалифицирани съветници често се посочват като фактори, допринесли за загубата на доверието на обществеността в правителството по време на неговия мандат. Който, впрочем, приключва преждевременно поради смъртта му.
USD
CHF
EUR
GBP
