Скритите разходи при добива на златото: Тихият геноцид в Индонезия

Почти всеки ден пишем за златото - добив, цени, прогнози, индекси, актуални новини и много други. Настоящата публикация обаче разглежда един друг аспект от "златната картина", а именно скритата цена, която стои зад ценния метал.

При определени методи за добив на злато се използва живак, a всички знаем колко опасен може да бъде той. При незаконния дребен и занаятчийски добив миньорите използват живака, за да извлекат златото от рудата, защото химикалът се свързва със златните парченца сред почвата и утайките, образувайки амалгама. Процесът е извънредно опасен за човешкото здраве и въпреки това продължава да се използва масово и днес. Равносметката - хиляди осакатени деца с вродени дефекти, всевъзможни неврологични проблеми, увреждане на мозъка, отровени над 500 000 души, живак във водата и храните. Когато към всичко това прибавим и обвинения към държавни служби, че позволява и още по-лошо - че прикрива това чрез репресивни мерки, нещата стават леко казано сериозни, или както се казва днес - "ситуацията загрубява".

Тази история се развива в Индонезия. Страната има едно много тежко наследство - незаконната търговия с живак - доходоносен бизнес, преплетен със занаятчийския добив на злато. Повече от 100 държави по света се обединиха в глобална кампания за намаляването на международната търговия с живак, предвид предупрежденията на здравните експерти, че материалът е толкова токсичен, че просто не може да има безопасно ниво на експозиция. Това се отрази и в Индонезия, но по коренно различен начин. Търсенето на химикала за добив на злато и намаленото му предлагане отвори поле за все по-голямо незаконно производство. Днес страната произвежда толкова много живак, че се превърна не само в лидер на черния пазар с тайните си доставки, но и основен световен доставчик.

И както вече стана ясно, в огромната си част живакът се използва за добив на злато в Африка и Азия, като преминава главно през търговски центрове като Дубай и Сингапур, оставяйки кървавите си следи по цялата верига.

"Това е глобална криза в областта на общественото здраве", коментира Ююн Исмавати, носителка на екологичната награда Goldman 2009 и съосновател индонезийската екофондация Nexus3. Тя призова за световна забрана на използването на живак при добив на злато.

Източник: iStock

Всичко дотук звучи зловещо, но това е само началото. Какви са последиците от използването на живака?

Една от главните опасности покрай добива на живака, е че той може лесно да попадне в хранителната верига, причинявайки изключително голям спектър от заболявания, включително увреждания при новородени, неврологични проблеми и други, всичките водещи до фатален край.

На другия полюс - въпреки рисковете 25% от световното производство на злато идва от дребните занаятчийски миньори, които добиват злато с помощта на живак в около 80 страни в Азия, Африка, Северна и Южна Америка. И както ценният метал си проправя път в света, така и живакът успява да намери път да стигне до хората - отравя въздуха и храната в разстояние от хиляди километри. "Дребният добив на злато е най-големият източник на замърсяване с живак в света", пише авторът на The New York Times Ричард Радлок.

Според проучване, проведено сред жени на 24 отдалечени острова, при повече от половината лица се регистрират високи нива и концентрация на живак. Жените обитавали райони, намиращи се далеч от източници на замърсяване с живак, но химикалът се озовал в организмите им чрез храна - риба. В САЩ замърсената с живак риба също е източник №1 на отравяне сред хората.

А сега обратно към Индонезия - страната е четвърта по население в света. Тя се откроява с огромния си брой златотърсачи, както и със славата си, че сегменти от службите на реда закрилят този бизнес.

Бившият миньор Цеце Рифа е един от многото, които са отговорни за бума при незаконния добив и разпространение на живак, респективно и за замърсяването в цялата страна. Но той, както и колегите му, не съжалява за стореното. "Не се чувствам виновен за нищо", казва Рифа за изданието от верандата на двуетажния си дом на остров Ява.

Той е бил в мрежата на нелегалните производители и контрабандисти на живак десетки години наред. Само за един ден работа със самоделната си пещ в задния двор на дома си той може да произведе един тон живак за разпространение на черния пазар, равняващ се на 20 000 долара.

В продължение на десетилетия повечето от доставките на живак в Индонезия са легални - от САЩ и Европа. Признавайки вредата обаче, преди шест години западните страни започнаха да намаляват износа на химикала. През 2013 година насам 114 държави, включително Индонезия, подписаха Конвенцията от Минамата относно живака - договор, който влезе в сила през 2017 година и който изисква подписалите конвенцията държави да намалят износа и използването на живак в различните си индустрии.

Независимо от това търговските данни на ООН показват, че Индонезия се е превърнала в значителен износител на живак в периода от 2015 до 2017 година, достигайки над 320 тона легален износ през 2016 година.

Източник: iStock

Еколожката Ююн изчислява, че нелегалните производители в Индонезия произвеждат повече от 10 000 тона живак годишно, което може да се окаже само прашинка от черния бизнес, предвид казаното от миньора Цеце Рифа. По думите на Ююн около една трета от живака се използва за добив на злато в Индонезия, а останалите обеми се изнасят контрабандно в чужбина. През 2014 година правителството забрани използването на живак при добив на злато, но на практика не направи почти нищо, за да ограничи употребата, както и да почисти замърсените места или да предупреди обществото за опасността.

В хода на изследвания на 24 горещи точки фондацията Nexus3 и екип от независими лекари откриват повече от 700 случая със съмнения за отравяне с живак, включително при деца. Регистрирани са случаи на деца с вродени дефекти и селяни с необратими неврологични заболявания. Най-малко 45 души са загинали. Въз основа на тези изследвания екологичната група изчислява грубо, че десетилетията на добив са отровили над 500 000 души.

Търговията с живак е доходоносна, но златният бизнес, който тя поддържа, е далеч по-изгоден. По някои оценки незаконните дребни златотърсачи на Индонезия произвеждат около 5 милиарда долара в злато годишно. По подобие на наркобизнеса в джунглите на Колумбия например, широко разпространената бедност и безработица в Индонезия принуждава местните да тръгнат към златните полета. В почти всички случаи миньорите живеят извън закона и копаят за златна руда без разрешение от управляващите, понякога дори в защитените национални паркове и територии. За да добиват злато, миньорите смесват течния живак с натрошена руда, като загряват химикала с горелки. По този начин живачните изпарения отиват директно във въздуха, който те вдишват.

Методът е предпочитан от миньорите заради бързата си възвращаемост. В минните обаче нивата на живак във въздуха могат да бъдат изключително високи. Химикалът се натрупва и в отпадъчните води, които отиват в подпочвените води на полетата, потоци, вади и други, замърсявайки всички реколти по пътя си - безценния ориз, всички плодове и зеленчуци, рибата и други.

Източник: iStock

Всичко това се случва "под носа" на правителствените служби. Те знаят за опасността, но не предупреждават местните за потенциалната вреда от консумацията на тези продукти.

Миналата година Министерството на околната среда и горите в Индонезия взе проби от седем минни общности и идентифицира 558 възрастни и деца, отровени от високи нива на живак. В извадката са открити и много високи нива на химикала в ориза. Междувременно министерството по никакъв начин не е предупредило хората от тези общности за опасностите в опит да се избегне паниката и кризата с доставките на храни.

"Умишленото прикриване на проклетите резултати е престъпление. Хората умират и имат малък достъп до всяко ефективно лечение. Правителството трябва да спре търговията с живак и да почисти бъркотията", казва Ююн.

От екоминистерството в Индонезия не са отговорили на нито едно допитване на изданието.

В същото време администрацията на президента на Индонезия Джоко Видодо признава, че замърсяването с живак е сериозен проблем и посочва, че той е издал национален план за действие, с който призовава за почистване на четири от горещите точки. Президентът също така е насочил полицията и военните да предприемат действия срещу всички, за които се установи, че са замесени с незаконната търговия с метали. Досега данните за задържани са малко, а длъжностните лица сред полицията и военните отказват коментар.

Властите твърдят, че обществото е било предупредено за опасностите от замърсяване с живак. Това обаче се възприемало като мит заради малкото доказателства в минните райони. Много от миньорите са категорични, че добивът не е опасен. Отричайки здравните факти обаче, местните са наясно че огромна част от органите са корумпирани и лично участват в търговията с живак и злато. Жителите дори разказват, че някои служители на полицията и военните лично финансират операции за добив на злато, изнудват миньорите за пари за протекция, контролират собствени мини и осигуряват безопасен транзит на живак и злато. Това се подплатява и с данни, според които огромна част от незаконно задържания от полицията живак просто изчезва.

"Когато отидохме на терен и разговаряхме с хората там, те признаха, че полицаи са им дали живак (за добив на злато) и всъщност са им помогнали да установят незаконен добив", казва ръководителят на търговската агенция в провинцията Западна Нуса Тенгара. В цялата страна миньорите работят с живак в полезрението на органите на реда, без да се страхуват от наказание. Случайните арести на миньори и контрабандисти са вероятно случаи на такива, отказали протекцията. Те абсолютно не водят до ограничаване на доставките, пише изданието.

И така живакът остава евтин и в изобилие в златните полета - продава се в магазини с инвентар за миньори или от търговци, които пътуват от село на село. Десетки индонезийски уебсайтове предлагат живак за продажба.

Източник: iStock

Дая Парамита - изследовател от Центъра за политика и управление в Западна Ява - дава красноречив пример - през 2018 година властите задържат международен контрабандист с индийски произход, който е транспортирал близо 10 тона живак в Южна Африка, Тайланд и Индия през 2017 година. В рамките на миналата година същият закупил още 4 тона от търговци. Скоро след ареста му и конфискацията, по-голямата част от живака просто изчезнал от полицейското управление. Полицията продължава разследването, както обясняват и от местния съд. Нарушителят получил осъдителна ефективна присъда от 18 месеца.

"Подобно на лабораториите за метамфетамин в провинциалните райони на Америките, дестилацията на живак често се извършва в отдалечени райони, далеч от любопитните очи. 64-годишният миньор Цеце например започва добив в задния си двор още като млад. През 2010 година той построил и домашната си пещ за извличане на живак, която днес може да произведе тон от химикала за 24 часа. Той получава суровина за добив през куриерски услуги, наема местни мъже да работят в пещта. Миньорът не се притеснява, защото до къщата му даже няма път, а и при миналите проверки той се разминавал с подкупи или "джобни пари", както той се изразява. Така инспекторите не открили здравословни проблеми и замърсяване в района.

Всъщност Цеце Рифа се възприема като пионер на незаконния добив. Веднъж той демонстрирал на високопоставен полицай от столицата Джакарта как работи пещта. Скоро след това стотици пещи заработили на различните острови и близо до рудниците.

"Всички знаем, че той е пионерът", казва 35-годишният Алунг, който научил занаята от Цеце.

През 2017 година полицията пресече производителите на живак в района, затвори три големи пещи и арестува около 100 души, включително Цеце. Той и почти всички останали обаче избягват затвора, сключвайки споразумение, че повече няма да произвеждат живак. Те разказват, че при операцията униформените иззели близо тон живак, който натоварили на собствени контейнери за продажба, а не за конфискация.

Преди репресията от държавата и корумпираните служители производството на живак в Индонезия е означавало повече работни места. Каквато и да е била опасността за здравето, работата се е заплащала по-добре от всичко останало. Сега добивът е нелегален и покровителстван от властите, допълва чиракът Алунг.

Управляващите в страната продължават да мълчат и изход изглежда, че няма. Споменатите по-горе 500 000 жители, натровени с живак, вероятно са само част от статистиката на скритите разходи за добива на злато или тихият геноцид в Индонезия, воден от бизнес за милиарди долари.

ЕС забранява износа на живак от 2011 година

Еврокомисар Димас призова страните извън съюза да последват примера