Населението на Китай задлъжня прекомерно към банките - надмина германското

Дълговото бреме на домакинствата в Китай продължава да расте и е близо до "червената линия" на Международния валутен фонд (МВФ) - което е индикатор за риск от финансова криза. Това съобщи хонконгският вестник South China Morning Post.

По данни на Националния институт за финанси и развитие на Китай, за 2022 г. общият дълг на китайските домакинства е достигнал ниво от 61,9% от националния брутен вътрешен продукт (БВП). При това, до края на второто тримесечие на 2023 г. показателят се е повишил до 63,5%, доближавайки се плътно до "червената линия" на МВФ от 65%, сочеща към (голяма) вероятност от финансови рискове.

Китай измести Русия като най-голям търговски партньор на тяхна обща съседна страна

До миналата година Русия държеше "първенството"

Основната част от дълга на домакинствата в Китай се пада на ипотечното кредитиране, посочва хонконгското издание - този показател достигна 38,6 трилиона юана (около 5,38 трилиона долара) към края на юни. Освен това, задълженията на китайците включват и потребителски заеми, дългове по кредитни карти и др.

South China Morning Post подчертава, че общият дълг на домакинствата в Китай рязко се е увеличил след глобалната финансова криза, тъй като в края на 2008 г. той е възлизал на едва 17,9% от националния БВП.

А по оценки на Банката за международни разплащания, общият дълг на китайските домакинства е достигнал 10,76 трилиона долара към края на 2022 г., което е около 61,3% от БВП на страната.

Стойността на този важен финансов показател в Китай е по-висока от тази в Германия (където е 55,2%) и Индия (кадето е 36,4%), дори повече от средната стойност за развиващите се страни - 47,7%.

Китай ще строи електроцентрала за над $2 млрд. в бивша съветска република

Това е едно от най-големите инвестиционни споразумения в историята на страната

Изданието отбелязва, че в момента Китай стремително се доближава до задлъжнялостта на населението в САЩ (74,4%) и Япония (68,2%), което обаче е по-богато от китайското.

Високото ниво на дългово бреме и забавянето на растежа на доходите на населението в Китай сдържат потреблението, се посочва в публикацията. За 2022 г. делът на потреблението в БВП на Китай е почти 33%, макар че за предходната 2021 г. е достигнал 58%. Основните причини за резкия спад на потреблението във втората по големина икономика в света са негативните последици от пандемията и налаганите в продължение на три години тежки антиковид ограничения в моного сфери, смятат експерти.

Китайските инвестиции си тръгват от САЩ и Европа - къде отиват

Способността на Китай да насочва инвестиции към чуждестранни напреднали икономики намалява, но ще има и потърпевши държави