След края на периода на двойно обращение на лева и еврото в България се наблюдава засилване на картовите плащания. Това показват анонимизирани данни от транзакциите у нас, цитирани от Mastercard Economics Institute.
Виждаме поредно доказателство за промените в навиците на хората, що се отнася до плащанията. Неотдавна "Борика" изнесе данни, според които по великденските празници картовите операции са скочили с 10,3% като обем и с 6,4% като брой - на фона на намаляващ брой тегления и все повече депозити на ATM. Още през миналата година експерти и хора от бизнеса прогнозираха, че приемането на единната валута може сериозно да намали тежестта на кеша в икономиката.
"Ръстът при картовите плащания е осезаем най-вече в покупките на стоки от първа необходимост. Те носят 4,5 процентни пункта от общото увеличение на потребителските разходи. При хранителните стоки транзакциите нарастват с 11% на годишна база през февруари и с 11,2% през март, а броят на картовите плащания в ресторанти и барове - съответно с 25,1% и 24,2%. В същото време средната стойност на една транзакция намалява, което означава, че хората започват все по-често да използват карти вместо пари в брой за малки, всекидневни покупки", коментират от Mastercard за Money.bg
От платежния гигант очертават две паралелни тенденции. Първата: от пандемията насам потребителите изместват фокуса си върху стоки и неща, които оставят трайни спомени като ресторанти, пътувания, спорт и развлечения. В същото време е факт и "целенасоченото развиване на мрежата от ПОС терминални устройства в България, подкрепено в ключови категории на ежедневни плащания като транспорт, ресторанти и малки магазини".
Важен контекст е и че според данните на Евростат за миналата година потреблението у нас е нараснало най-бързо в ЕС - 7,6% при средно 1,7%.
Време за живот
Голямата промяна не е толкова на касата в супера, колкото в преживяванията и емоционално мотивираните покупки.
Докладът на Mastercard Economics Institute показва, че в глобален план делът на разходите за преживявания извън пътуванията расте и вече достига 20,4%. Европа пък запазва позицията си на световен туристически център, като Париж, Амстердам, Брюксел, Барселона и Мадрид са най-привлекателни за чуждестранни гости.
Открояват се и доста различни модели на преживяване на дестинациите - на база националността на туристите, предпочитанията им, местната култура и инфраструктура. Например британците имат 32% по-висок дял на разходите в барове в сравнение със средния посетител в Испания.
Водещ фактор е достъпността на транспорта и настаняването, като продължаващите смущения във веригите за енергийни доставки намаляват капацитета по някои маршрути и в Европа се появяват алтернативни транзитни хъбове. От Mastercard Economics Institute обаче подчертават, че "туристическата икономика на Европа досега показва забележителна устойчивост" и за хората от Стария континент пътуванията остават сред основните приоритети.
Това се вижда и у нас - включително и през последните белязани от повече финансова и геополитическа несигурност месеци. "Данните показват, че 51% от българите са готови да харчат по-малко за технологии, джаджи или стрийминг, за да си позволят повече преживявания в свободното време. Сред основните категории са хранене в ресторант, фитнес и уелнес процедури, туризъм. За 61% от тях преживяванията се оказват по-ценни от всякога", посочват от Mastercard.
И допълват, че "българите пътуват повече от когато и да било" с рекордните 794 000 пътувания в чужбина с продължителност от над 4 нощувки през 2024 г. Това се случва при среден разход на пътуване от 758 евро при 446 евро 5 години по-рано.
Следващите месеци ще покажат дали тези тенденции на потребителското поведение особено у нас ще се запазят.
USD
CHF
GBP
