195 държави с историческо споразумение за биоразнообразието: Ефектите върху бизнеса

Запазването на екосистемите е една прекрасна "зелена" кауза, в която голяма част от българския бизнес не вижда ролята си - все пак не живеем някъде в тропиците и освен това повечето от нас не са нито рибари, нито пчелари. На това разбиране, че биоразнообразието "не е наш проблем" окончателно беше сложена точка в Монреал преди дни. Там 195 страни, сред които - и България, сложиха подписите си под споразумение, което трябва да направи 30% от териториите на планетата защитени.

Крахът на една екосистема заради безотговорно отношение към природата може да повлече със себе си икономиките на държави, отдалечени на хиляди километри от нея и затова на Конференцията на ООН за биологичното разнообразие COP15 бяха набелязани общо 23 цели за следващите години, много от които имат пряко отношение към работата на компаниите по целия свят.

Защо бизнесът трябва да се замисля за биоразнообразието и готов ли е всъщност да прилага конкретни мерки? Money.bg потърси отговорите заедно с експертите от denkstatt - консултантска компания с над 15-годишен опит в сферата на устойчивото развитие в Европа.

Какво точно се разбраха?

Най-видимият резултат от COP15 е мярката "30 до 30" - до 2030 г. 30% от сушата, моретата, океаните, крайбрежията и островите да станат защитени територии. За сравнение, според данните от Информационната система за биоразнообразието на ЕС, у нас защитени са 40,97% от сухоземните и 8,01% от морските територии.

Според denkstatt в ЕС разпределението на ангажимента за разширяването на защитените територии може да се случи по поне два начина - по-богатите държави да поемат по-голямата тежест (както стана с Парижкото споразумение за климата) или най-много усилия да се насочат там, където биоразнообразието е най-голямо. В този аспект България е сред водещите страни в съюза.

Колко точно струва цялата природа на Земята?

Нейната стойност се равнява на над 6 пъти тази на икономика номер 1 в света

Освен това споразумението предвижда възстановяване на 30% от вече увредените екосистеми, свеждане до минимум на загубените ценни територии като тропическите гори и тайгата. Беше договорено частни и публични фондове да заделят по 200 млрд. долара годишно за мерките по COP15, а отделно се предвижда сериозно финансиране специално за развиващите се страни.

Източник: ООН

Конкретна цел е намаляването с 50% на замърсяването с пестициди и нутриенти от земеделието, както и елиминирането на хранителните отпадъци. С темп от половин трилион долара годишно трябва да се реформират (т.е. ограничават) "субсидиите, вредящи на биоразнообразието" отново по отношение на земеделието, но също добива на изкопаеми горива и по-ниските цени на водата за бизнеса.

Зависими от природата

Има сектори на икономиката, чието развитие е невъзможно при унищожена природа - земеделието, хранителната промишленост, горското стопанство, производството на енергия от ВЕЦ, туризъм. Това обаче далеч не изчерпва отраслите, които са зависими от биоразнообразието, отбелязват от denkstatt - в сектори като строителство, търговия, производство на текстилни и кожени изделия, на стоки за бита и лекарства веригата на доставките може да бъде фатално нарушена. Иначе казано, успешното иначе предприятие да фалира, защото основна суровина вече просто не може да бъде намерена.

Напукани магистрали и летищни писти: пътищата по света не издържат на по-горещия климат

Западна Европа изпадна в транспортен хаос това лято

Това удря по цялата икономика и според изчисления на Световната банка разпадане на екоститемите би коствало 2,7 трлн. долара от световния БВП към 2030 г., като ударът би бил най-тежък за най-слабите икономики. В същото време, Световният икономически форум в свое изследване посочва, че промяна на отношението към природата може да генерира близо 400 млн. нови работни места и 10 трлн. долара стойност за бизнеса по света за същия период.

В този аспект ЕС прави една стъпка повече спрямо договореното и пожелателното иначе докладване на въздействието върху биоразнообразието ще е задължително. От denkstatt коментират, че макар стопанската дейност да е отговорна за голямата част от въздействието върху природата, е важно въвеждането на регулациите "да бъде адекватно и съобразено с икономическата реалност".

Нови евроизисквания ще засегнат българския бизнес - готов ли е?

Става дума за подаването на информация за устойчивото развитие на предприятията

"Българският бизнес не е изолиран остров. Много от нашите фирми са свързани с други извън България, част са от нечия верига на доставки или са нечии партньори. Позитивното в случая е, че изискванията няма да изпълняваме само ние - всички компании по един или друг начин ще бъдат засегнати. Това се случва и в момента: големите компании, особено в сектори като ритейл и автомобилостроене, вече спускат екологични изисквания към своите доставчици. Поради регулациите на ЕС, скоро ще се наложи да спускат и такива за биоразнообразие", категорични са от консултантската компания.

Това е и възможност

"Бизнесът в България всекидневно гаси пожари на всякакви фронтове и подобни изисквания първоначално няма как да не бъдат посрещнати скептично, дори резервирано - докато обаче всяка компания не намери собствения си позитив от тях", отбелязват от denkstatt. Вече има бизнеси, които работят по глобални стратегии по въпроса.

Очакванията на консултантите са спазването на регулациите да има позитивен ефект върху компаниите при търсенето на финансиране и партньори. Затова и призивът към бизнеса е да реагира максимално бързо - преди да са се натрупали и други изисквания и цели, за които трябва да се отделят енергия и ресурси.

Тоест - тези, които казват за биоразнообразието "не е мой проблем", тепърва ще имат доста проблеми.