Източноевропейската страна България даде на Европейският съюз изключително нужната увереност, напредвайки с повече интеграцията, въпреки надигащите се антиевропейски настроения на континента, пише CNBC в свой коментар относно последните политически ходове на София.
Изданието припомня, че България има намерение да се присъедини скоро към механизма ЕРМ-2 и да получи одобрение за влизане в еврозоната.
"Желанието за влизане в еврозоната има и политически, и икономически корени", казва Алфонско Веласко Тамамес - анализатор с ресор България в Economicst Intelligence Unit (EIU).
CNBC припомня, че България е втора сред ЕС по доверие в Брюксел - 57% вярват на ЕС, а 61% са оптимисти за бъдещето на съюза. "За настоящото проевропейско правителство, по-тясната интеграция е и отговор на притесненията, че в противен случай страната ще бъде изтласкана в периферията в ЕС на много скорости, особено предвид силното желание на френския президент Еманюел Макрон за реформа на еврозоната", казва още той.
Според Макрон еврозоната трябва да премине през по-тясна интеграция, за да е по-добре подготвена за бъдещи кризи. И заяви, че страните, които искат и са готови на този ход, трябва да направят тази крачка - дори и ако не всички са убедени. В крайна сметка това ще създаде различни нива на интеграция в рамките на блока.
Готова ли е България да приеме еврото, пита изданието. "Икономически - да".
"Но една държава трябва да бъде нещо повече от финансово стабилна, за да се присъедини към еврозоната", пише CNBC, допълвайки, че по-консервативни държави като Германия вярват, че да бъдеш част от еврозоната е много повече от икономическо упражнение.
Още повече, че много в Европа твърдят, че скорошното разширяване на европейското членство през 2007 г. бе прибързано. И някои страни, присъединени тогава - като Полша - създават проблеми на ЕС, като поставят под въпрос основните ценности на съюза.
"Въпреки че покрива техническите критерии, България ще трябва да направи значителни усилия, за да подсили своите институции. Но дори и да бъдат направени, те може и да не са достатъчни, за да убедят някои от най-скептичните държави", казва Тамамес, цитирайки проблеми със съдебната система, финансовия надзор и корупцията като само няколко пример.