Моралният императив да се действа срещу изменението на климата не е нов. Още от 70-те години на миналия век изследванията на климата предупреждават за въздействието, което глобалното затопляне може да има върху планетата. И започват призивите за координирани действия за справяне с климатичните промени.
Почти пет десетилетия по-късно в Глазгоу, Шотландия се проведе глобална среща на върха, свързана с климата, която показа, че търсенето на смислени действия за справяне с климатичната криза са все по-интензивни. Какъв обаче е основният стимул за това? дали става дума за политически и корпоративен морал или е по-скоро повече бизнес? Този въпрос си задава Investmant Week.
Очакването преди проведената в Глазгоу среща сякаш беше по-голямо, отколкото преди провеждането на предишните подобни. Медийното отразяване също. Според главният изпълнителен директор на института CFA UK - Уил Гуудхарт, за това си има ясни причини.
"Отчасти се дължи на все по-големите на брой кампании за повишаване на осведомеността от активисти като Грета Тунберг, но също и от все по-видимото въздействие на изменението на климата под формата на горски пожари и природни аномалии като големи наводнения или пък суша", коментира експертът.
В резултат на тези неща световните политически лидери са призовавани от медии, учени и активисти да действат с чувство за морална неотложност. Но след половин век на дебати, сега бизнесът, а не моралният, най-накрая ще задвижи действията, от които отчаяно се нуждаем.
Повишаването на осведомеността относно бизнес обосновката за действията в областта на климата е от съществено значение. Да, има очевиден морален аргумент за справяне с климатичната криза, но ние преминахме отвъд това и се насочихме към света на практическите бизнес действия.
Правителствата като никога досега насърчават напредъка, макар и по-бавно и по все още не съвсем координиран начин, както мнозина се надяват. Частният сектор разчита на публичния, за да установи основните правила, по които трябва да се действа, но именно частният бизнес е този, който наистина може да започне промените, които всички трябва да видим.
Вземането на инвестиционни решения е неизменната част от изграждане на икономика с нулева нетна стойност, но пазарите имат склонността да реагират лошо на моралните сигнали. Защото сметките нямат съвест, дори тогава, когато потребителите им имат. В един свят на рационално вземане на финансови решения, стимулът за действие вече е много ясен.
Скорошно проучване сред икономисти и експерти по климата, проведено от Reuters, установи, че постигането на целта на Парижкото споразумение ще струва 2-3% от световното производство всяка година от днес до 2050-а година.
Според някои изчисления повишаването на глобалната температура с 4°C може да доведе до глобална икономическа загуба от $23 трилиона през следващите 80 години. А икономистите са разделени по въпроса дали разходите и замяната на една енергийна инфраструктура с друга, всъщност ще намалят леко растежа на БВП или ще го ускорят.
Справянето с климатичната криза има ясен икономически смисъл и става все по-често водещо за всеки сериозен инвеститор, който иска да обслужва добре своите клиенти. Преходът към икономика с нулева нетна стойност ще промени драматично глобалната инвестиционна среда, създавайки както възможности, така и риск.
Вече сме свидетели на появата на редица нови бизнеси, движени от променящото се поведение на потребителите. Това се вижда ясно във възхода на растителната хранителна промишленост и електрическите превозни средства. И тъй като осъзнаването на климатичната криза се засилва, инвеститорите ще разпределят и преразпределят капитал въз основа на ново разбиране както за риска, така и за възможностите.
Големите корпораци, представителите на бизнеса и инвеститорите вeче осъзнават, че на света и на бизнес средата вече се гледа през призмата на климата. Финансовите експерти вече оценяват перспективите за паричните потоци и качеството на тяхното управление въз основа на тяхното интегриране на климатичния риск в бизнес и инвестиционно планиране.
Много фирми от цял свят вече планират и отчитат рисковете за климата като част от плановете си за устойчивост, за да осигурят благосъстоянието на бизнеса си и неговата и рентабилност. Някои отиват още по-далеч, като си поставят и постигат цели за възобновяеми източници, инвестират във възобновяема енергия и включват ценообразуване на въглеродните емисии в своите бъдещи бизнес планове.
Като се справят с изменението на климата от гледна точка на бизнес стратегията, компаниите намират възможности за разработване на нови продукти, технологии и услуги, които ще отговорят на променящото се потребителско търсене и от своя страна ще генерират растеж и конкурентно предимство. Не случайно се появяват и все повече стартъпи, свързани с това.
Моралният аргумент за действие е ясен, но хубавите думи сами по себе си няма да повлияят на промяната. Цифрите трябва да се сумират, а целите за справяне с изменението на климата да бъдат ясни - както политическите, така и икономическите. И дори и това да не е съвсем правилното нещо в настоящия момент, със сигурност се превръща в много добър бизнес.