През юли Виктор Орбан, унгарският премиер, който поддържа най-топлите отношения с Кремъл в ЕС, нападна Полша заради нейното лицемерие да продължава да търгува с Русия, като същевременно критикува другите, че правят същото, пише Balkan Insight.
"Поляците водят най-благородната и лицемерна политика в цяла Европа. Те ни изнасят лекции по морални причини, критикуват ни за икономическите ни отношения с Русия и в същото време безгрижно правят бизнес с руснаците, купуват петрола им - макар и по непреки пътища - и управляват полската икономика с него", заяви Орбан в своя реч.
Силно критичен доклад, публикуван в началото на тази седмица от анализатори в Центъра за изследване на демокрацията (CSD) и Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), предполага, че Орбан не е бил напълно далеч от целта. Като се има предвид значението на петрола и газа за руската икономика - износът съставлява 32 процента, или 97 милиарда евро, от приходите на федералния бюджет на страната през 2023 г. - ЕС въведе забрана за внос на руски петрол и въвеждането на 60-доларова -ценова граница за барел през декември 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Кремъл в Украйна същата година.
Държавите без излаз на море Унгария, Словакия и Чехия получиха изключение или дерогация от тази забрана за внос на руски петрол, за да се даде на тези държави-членки повече време да заменят алтернативни източници на руския петрол, преминаващ през южния клон на Дружба ( "Приятелство", по ирония на съдбата) тръбопровод.
Но в действителност, отбелязва докладът, закупуването на руски петрол от тези държави от ЕС през следващите почти две години почти не е помръднало.
"Износът на петрол по тръбопроводи е допринесъл с 2,5 милиарда евро за приходите от руски износ само през първата половина на 2024 г., около една пета от които идват от Чешката република", се казва в доклада.
Източник: iStock
През 2023 г. зависимостта на Чехия от руския суров петрол всъщност нарасна до 60 процента, въпреки намеренията на правителството да го прекрати постепенно. До началото на 2024 г. тази зависимост е намаляла, но само до нивата преди инвазията от 50 процента. Всъщност докладът изчислява, че от началото на руската инвазия през февруари 2022 г.
Чешката република е похарчила над 7 милиарда евро за руски нефт и газ, повече от пет пъти повече от 1,29 милиарда евро, предоставени като помощ на Украйна. Вносът на петрол от Чехия доведе до над 2,3 милиарда евро данъчни приходи за Кремъл от началото на инвазията. Основният бенефициент от този внос на намален руски суров петрол - средно с 21 процента по-евтин от азерския суров през 2023 г. - е полската компания Orlen Unipetrol, единственият преработвател на суров петрол в Чехия и дъщерно дружество на полския енергиен гигант PKN Orlen.
В доклада пише, че тази стратегия е допринесла за свръхпечалби от около 1,2 милиарда евро за полската компания. "Решението на Чехия да отложи спирането на руския петрол е типична реакция за много европейски правителства, които се стремят да запазят руските енергийни доставки, обслужващи конкретни вътрешни бизнес интереси", заявяват авторите на доклада.
Разходи за укриване
Докладът на CSD/CREA, озаглавен "Отстраняване на вратичката", ще се окаже известен смущение за Чехия и Полша, двете страни, които, повече от повечето, са особено агресивни към Русия на фона на 14-те кръга санкции на ЕС, наложени на страната.
"Относно Чехия и нейното общество, което се гордее с подкрепата си за Украйна, статистиката, показваща, че тя ефективно е изпратила пет пъти повече на Русия, отколкото на Украйна, идва като шок", гласи работен документ относно препоръките за укрепване на изпълнението на санкции срещу Русия в Чешката република, изготвен от Асоциацията за международни въпроси (AMO), Lobbio и Пражкия институт за изследване на сигурността (PSSI).
Докладът на CSD/CREA също дава вода за мелницата на критиците на санкциите като унгарския министър-председател, които вярват, че санкциите на ЕС не работят и просто нараняват хората в страните, които ги налагат чрез нарастващите цени на енергията или влошаващия се стандарт на живот.
Независимо от доклада на CSD/CREA, тези аргументи се опровергават от много западни държавни служители, експерти и анализатори. Няколко твърдят, че критерият за ефективност на санкциите не трябва да бъде колапсът на руската икономика. По-скоро целта на санкциите е да намалят способността на руския президент Владимир Путин да води война и в много аспекти те правят точно това.
Освен това, ако санкциите не са хапещи, тогава защо Русия ще харчи толкова много, за да ги избегне, питат те? Липсата на официални данни затруднява количественото определяне, но разходите за създаване на мрежи за разбиване на санкции, по-високите разходи за доставка и търговия със стоки, по-високите разходи за валута и финансови транзакции и плащанията на премии или отстъпки за ресурси и стоки се оценяват на Кремъл милиарди долари годишно.
Източник: iStock
Независимо от това, докладът на CSD/CREA предоставя насоки за това къде коалицията от санкции на западните нации може да продължи през следващите месеци, особено по отношение на руския износ на петролни стоки.
Просто спрете руския петрол
Разглеждайки конкретния случай с вноса на руски петрол от Чехия, докладът на CSD/CREA и други отхвърлят твърдението на Orlen Unipetrol, че страната не може бързо да премине към неруски петрол поради необходимостта от модификации на рафинерията за преработка на друг суров петрол и недостатъчен капацитет на тръбопровода.
Прекратяването на доставките на изкопаеми горива на Русия е както технически, така и политически процес. От техническа страна разширяването на петролопровода TAL трябва да бъде завършено и сертифицирано, процес, който се очаква в началото на 2025 г. А от политическа страна правителството трябва да се отърве от изключенията за получаване на внос на петрол от Русия през Дружба тръбопровод, както и реекспорт на петролни продукти от Русия.
"Това трябва да стане възможно най-скоро, за да може неруският петрол да започне да тече в страната в двойно по-голямо количество", казва Павел Хавличек, научен сътрудник в базираната в Прага AMO.
От своя страна Orlen коментира пред Politico в изявление, че е положил усилия да направи своите чешки рафинерии независими от суровини от изток:
"Orlen се готви за пълен преход към не-руски сортове петрол; в момента 90 процента от петрола, преработен в рафинериите на Orlen Group, идва извън Русия. В по-дългосрочен план Чешката република и други трябва да се възползват от тази възможност, за да дадат нов приоритет на декарбонизацията и да намалят изцяло потреблението на тези изкопаеми горива."
"В случай, че някой вярва, че вземането и плащането на петрола от Азербайджан или Либия е по-добро нещо и помага на нашите национални или европейски интереси, тогава той греши", казва Хавличек.
Друг аспект на петролното ембарго, който трябва да бъде преразгледан, според експертите, е таванът на цената на петрола. Приет през декември 2022 г., наложен от Г-7 лимит от 60 долара за барел за това, което Русия може да таксува за износа си по море, доклад в понеделник на Института на Киевското училище по икономика, базиран в Украйна мозъчен тръст, до голяма степен се провали.
Докладът отбелязва, че Русия е инвестирала сериозно, в размер на около 10 милиарда долара, в изграждането на така наречената "сенчеста флотилия" от танкери - състояща се от остарели и неадекватно застраховани кораби - което позволява на Русия да избегне петрола таван на цената.
"През последните месеци близо 70 процента от износа на руски петрол по море беше транспортиран от танкери в сянка и следователно не попада под тавана на цените. Това включва почти 90 процента от суровия петрол, който се търгува над 60 долара/барел от средата на 2023 г.", се казва в доклада, с допълнението, че "екологична катастрофа чака да се случи в европейските води".
САЩ, Обединеното кралство и ЕС предприеха стъпки за натискане на тези кораби през последните месеци, като до 90 процента от тази флота в сянка, определена за санкции, сега седи в пристанища, неспособни да транспортират руски петрол.
Сива икономика
Основно пристанище за танкери от този сенчест флот е Индия, която сега е един от големите вносители на петрол за Русия (1,9 милиона барела на ден през септември) и говори за това как западните плановици са подценили световната готовност дори на партньорите да отхвърлят санкциите и продължават да правят бизнес с Русия - нещо, което Джонатан Тера, политолог и бивш американски дипломат и анализатор на НАТО, нарича "криминален арбитраж".
Източник: EPA/БГНЕС
Всъщност реекспортът на западни стоки, особено тези с двойна употреба, от трети страни за Русия, използвайки сенчести икономически мрежи, остава най-голямата вратичка, която позволява на Москва да избегне санкциите.
Много изследвания предоставят "обширни доказателства, че икономическите санкции разширяват сенчестите икономики и как както сивата икономика, така и законната търговия със съседните страни допринасят за устойчивостта срещу международните санкции", отбелязва доклад на британския Serious Organized Crime & Anti-Corruption Evidence ( SOC ACE) програма.
Според Евростат износът на ЕС за Русия през юни е бил на стойност 2,4 милиарда евро, което е около една трета от това, което е било преди войната през юни 2021 г., като най-голямото намаление е при износа на машини и оборудване. И все пак в същото време, казва Александър Коляндр, чуждестранен старши сътрудник в CEPA, данните за трети страни, които никога не са налагали санкции на Русия, показват рязък ръст на вноса на стоки, които Русия някога е получавала директно от ЕС.
Той цитира увеличения внос на оборудване за производство на електроенергия от ЕС от Турция с 42 процента до 48,6 милиона евро и от Обединените арабски емирства повече от пет пъти до 54,8 милиона евро.
"Трудно е да се обясни такъв растеж като резултат от инфлация или увеличено вътрешно търсене", пише Carnegie Politika.
Последният пакет от санкции на ЕС, 14-ият набор, приет през юни, имаше за цел да ограничи реекспорта на стоки от ЕС за Русия, включително като принуди износителите да положат "максимални усилия", за да установят самоличността на крайните купувачи и да предприемат други стъпки , включително оценки на риска, за да се гарантира, че стоките няма да попаднат в Русия.
И все пак премахването на този сенчест износ ще изисква много повече политическа воля, работна ръка, ресурси и, което е изключително важно за ЕС, координация. Съгласно съществуващата система ЕС налага санкции, но държавите-членки ги прилагат и прилагат. Липсата на мощни централни институции означава, че има 27 начина да се правят и да не се прилагат санкции.
"Основен източник на слабост е разпокъсаността и липсата на отговорност/отчетност за тази програма, която произтича от естеството на изпълнението и прилагането на мерките от държавите-членки, ръководено от ЕС-27", коментира Борис Калийски, директор по операциите в Института за изследване на сигурността в Прага.
Според него докато европейската версия на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) е нещо желателно, тя е "далече".
"Може да има и други форми на подкрепа за прилагането на санкции на ниво ЕС: по-силен AMLA (Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма), който е нова агенция в процес на създаване, която може да обхване санкции, ако обхватът на неговият мандат беше коригиран", подчертава Калийски.
Независимо от всичко, нито една от съществуващите или планираните мерки няма да предотврати напълно реекспорта на санкционирани стоки за Русия, казват експерти. По-реалистична цел, заключават те, би била да продължат да се увеличават разходите, свързани с реекспорта на стоки за Русия.