Преди шест години китайският лидер Си Дзинпин излезе с инициативата "Един пояс - едни път". От тогава под някаква форма в този инфраструктурен мегапроект се включиха над 100 държави, 29 международни организации. Подписани бяха над 170 споразумения.

Освен това в рамките на основното направление се реализират множество локални или регионални промишлени и инфраструктурни проекти, които оказват въздействие върху икономиките на участващите държави.

Към настоящия момент много проекти показват добри резултати, появиха се и опасения за финансови проблеми за някои от участващите страни. Както и критики за едностранчива ефективност и изгода от тази глобална икономическа инициатива в полза главно за Китай и нейните компании.

Ще разкажем за някои от най-големите инфраструктурни проекти на "Есин пояс - едни път".

Снимка 374399

Скоростна жп линия "Джакарта - Бандунг", Индонезия

Highway Jakarta - Bandung е първата високоскоростна железопътна линия в Индонезия, която свързва столицата на Индонезия, Джакарта, с четвъртия по големина град - Бандунг. 

Общата дължина на жп трасето ще бъде около 150 км, максималната очаквана скорост ще бъде 350 км/ч. Времето за пътуване от Джакарта до Бандунг ще бъде намалено от 3 часа на 40 минути. 

През 2017 г. китайската корпорация CRRC подписа договор за доставка на 11 високоскоростни влака за жп линията.

Цялата подготвителна работа по изграждането на високоскоростната железопътна линия Джакарта-Бандунг в Индонезия напредва според планираното. 

Железопътна линия "Абуджа - Кадуна", Нигерия

През юли 2016 г. бе открит 187-километровият участък на жп линията "Абуджа - Кадуна", построен от China Civil Engineering Construction Corp. 

Също така, $500 милиона от необходимите $876 милиона, бяха осигурени от китайската "Eximbank".

Участъкът "Абуджа - Кадуна" е част от бъдещата жп линия "Лагос - Абуджа - Кано", която ще свързва северната и югозападната част на Нигерия.

Снимка 384419

Източник: iStock

Коломбо Порт Сити, Шри Ланка

През януари тази година китайската държавна корпорация официално приключи работата по мащабен проект за разширяване и развитие на крайбрежната ивица в пристанището на Коломбо в столицата на Шри Ланка. 

Индия не подкрепи китайския мегапроект "Един пояс - един път"

Индия не подкрепи китайския мегапроект "Един пояс - един път"

Заради териториални спорове с Пакистан

През 2014 г. започна изграждането на мащабен проект на стойност 1,4 млрд. долара, който поражда загриженост у Индия и природозащитниците. 

Проектът с обща площ от 269 хектара, ще стане мястото на новия финансов район, ще бъде контролиран от Китай за 99 години на лизингова основа.

Пристанище Пирея, Гърция

Пристанището на Пирея е най-голямото в Гърция. Като пътническо пристанище е най-голямото в Европа, както и третото в света. То сред десетте най-големи европейски контейнерни пристанища. 

През октомври 2009 г. Гърция дава под наем половината от съоръжението на китайската компания за китайско океанско корабоплаване (COSCO) в продължение на 35 години. Наемът е 100 милиона евро годишно. 

Икономическите показатели на контейнерното обслужване се подобриха значително от тогава. насам. Преди COSCO да поеме управлението, обемът на контейнерното обслужване в пристанището беше 1,5 млн. TEU - мярка за капацитет в този вид транспорт, равна на контейнер сдължина20 фута - 6 метра. През 2014 г. този показател се увеличили до около 3,58 милиона TEU.

Гърция всъщност беше принудена да даде под наем това пристанище, тъй като страната трябва да изплаща дългове за около 254 млрд. долара.

Все повече държави зарязват проекти по китайския "Един пояс, един път"

Все повече държави зарязват проекти по китайския "Един пояс, един път"

Страните са притеснени от високото ниво на дълг и съдбата на два проекта в Шри Ланка

Пристанището на Пирея не е просто прозорец към Европа за Китай. Това пристанище е свързано и с пристанища под китайско управление в Близкия изток, Източна Африка, Югоизточна Азия, както и в други европейски страни.

COSCO обяви планове за инвестиции в размер на €600 милиона в Пирея, включително в нов логистичен център, още един терминал, четири хотела и мол. Но преди няколко дни стана известно, че властите спират временно проекта заради археологическо значение на терена.

Мостът Тембуронг, Бруней

В Бруней продължават работата по изграждането на нов мост в Тембуронг. Дължината на съоръжението ще бъде почти 12 километра. 

По неговото изграждане работят няколко изпълнители наведнъж, включително китайската компания China State Construction Engineering Corporation Limited (CSCEC) и южнокорейската Daelim Industrial. 

Проектът включва и изграждането на два виадукта с дължина 13.4 км. Новият мост Тембуронг заедно с виадуктите трябва да бъде отворен за движение през 2019 година.

"Един пояс, един път" без Китай? Възможно е

"Един пояс, един път" без Китай? Възможно е

Все повече международни банки се включват в мегапроекта редом с големите китайски банки, които изпитват затруднения напоследък

Мост Падма, Бангладеш

През 2016 г. Държавната железопътна администрация на Бангладеш и China Railway Group подписаха споразумение за изграждането на железопътния мост Падма в предградието на столицата Дака.

Цената на сделката възлиза на 3,14 млрд. долара, а след завършването на моста той ще се превърне в част от транспортен коридор между западните и източните части на страната.

Железопътната линия ще започне от Дака и ще завърши в Джесор, като ще представлява най-важното звено на железопътната мрежа в югозападната част на Бангладеш.

Дължината на главната линия на новата железопътна магистрала ще бъде 168,6 км, а в някои участъци от новия маршрут влакът може да достигне скорост от 120 км в час.

Новият проект ще допринесе за развитието на западните и югозападните райони на Бангладеш, както и за увеличаването на външната търговия с Китай, Индия и Мианмар. 

Снимка 270554

Източник: Wikipedia

Вятърен парк Punta Sierra, Чили 

Вятърният парк Пунта Сиера, който има 32 турбини, стоящи над морето, е пуснат в експлоатация на 4 февруари 2018 г. 

Това е първата вятърна ферма в Чили, като Китай инвестира в нейното създаване. 

Цената на проекта е 150 милиона долара, финансирана и изградена от китайската корпорация China State Power Investment Corporation. 

Този вятърен парк може да обслужва нуждите от електроенергия на 130 хиляди домакинства. В допълнение, това ВЕИ съоръжение допринася за намаляване на вредните емисии в атмосферата с 157 хил. тона годишно.

Снимка 329552

Източник: LinkedIn

Ямал LNG, Русия

Ямал LNG е интегриран проект за добив, втечняване и доставка на природен газ. Проектът предвижда изграждането на завод за производство на втечнен природен газ (LNG) с капацитет от около 16,5 милиона тона годишно на база ресурсите на Южно-Тамбейското находище. 

Доказаните и вероятни газови запаси на находището са 926 милиарда кубични метра. Като част от проекта се създава транспортна инфраструктура, включително пристанище и летище. 

Операторът на проекта е ОАО "Ямал СПГ", съвместно предприятие на ОАО "Новатек" (50,1%), френския концерн Total (20%), Китайската национална петролна корпорация (20%) и Фонд "Път на коприната" (9,9%). 

Китайско-беларуски индустриален парк, Беларус 

Китайско-беларуският индустриален парк е териториално образувание с площ от 112,5 квадратни километра със специален правен режим за осигуряване на комфортна бизнес среда. 

Паркът се намира на 25 км от столицата на Република Беларус, Минск, в уникален природен комплекс и в непосредствена близост до международното летище, жп линии и транснационалната магистрала Берлин-Москва. 

В парка са предвидени производствени и жилищни площи, офисни и търговски, развлекателни комплекси, финансови и изследователски центрове. 

Всъщност се изгражда модерен международен еко-град с акцент върху високотехнологичните и конкурентни иновативни индустрии с висок експортен потенциал. 

Проектът се разработва в рамките на китайско-беларуското междудържавно сътрудничество и подписаните междуправителствени документи. Като резидент на индустриалния парк може да действа всяка компания, независимо от страната на произход на капитала. 

Снимка 417750

Източник: YouTube

Международна зона за свободна търговия Джибути

Международната зона за свободна търговия на Джибути започна икономическа дейност в началото на 2018 година. 

Тази контролирана от Китай зона обхваща площ от 4800 хектара, с бизнес оборот от 1 млрд. долара.

Според официалната заявка, Международната зона за свободна търговия на Джибути се фокусира върху логистиката, експортна преработката на стоки, оказване на финансовата подкрепа, производството и търговията със стоки без митни сборове.