Хърватия планира да стане член на еврозоната през следващите седем или осем години, заяви премиерът Андрей Пленкович, цитиран от Reuters. "Не искаме да посочваме конкретна дата, но искаме Хърватия да стане член на еврозоната в рамките на два правителствени мандата", посочи той по време на икономическа конференция на тази тема.

Министър-председателят посочи още, че държавата иска да влече в "чакалнята" - ERM 2 през следващите три години - преди страната да поеме председателството на Европейския съюз през 2020 г. Тя трябва да прекара там поне две години. Хърватската централна банка вече държи куната в рамките на между 7.3 и 7.7 евро.

Основното предизвикателство пред Загреб е нужното ограничаване на публичния дълг, който в момента е над 80% от брутния вътрешен продукт.

"Нашата цел е да намалим публичния дълг до 72% от БВП до 2020 г.", каза още премиерът. Очаква се през тази година дупката в бюджета да бъде по-малко от миналогодишната, която дефицитът възлезе на 0.9 процента от брутния вътрешен продукт.

Борис Вуйчич, гуверньор, заяви, че Хърватия е най-"евроизираната" страна в ЕС от тези, които все още не са приели общата валута. "Около 75% от местните депозити и 67% от заемите са в евро. Около 60% от търговията на Хърватия е с еврозоната, а около 70% от туристите идват от някоя от 19-те държави", каза той.

По думите му, най-голямата ползва от приемането на еврото ще бъде премахването на валутния риск и понижаването на лихвите. Вуйчич посочи още, че страната може да се справи с всички страхове сред населението относно повишаване на цените след приемане на общата валута, като въведе задължение цените на продуктите да се показват и в евро, и в куни шест месеца преди влизането в еврозоната.