Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) вече носят отговорност за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение. Те вече може да бъдат наказвани при налагане на обезпечения, които надхвърлят няколко пъти дължимата сума по изпълнително дело.
Това решиха депутатите с промените в Гражданския процесуален кодекс, който бе приет на второ четене.
В основата на промените е да има съразмерност между принудителното изпълнение към длъжника и размера на задължението, за да не се повтарят случаите за дълг от 100 лева човек да връща десетократно повече заради такси на ЧСИ-та и лихви.
Съразмерността на обезпечителните мерки трябва да отчитат всички обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника, както и възможността вземането да остане неудовлетворено.
Сред промените е и текста, според който запор на банкова сметка на длъжник се налага до размера на дълга по изпълнителното дело. Депутатите разписаха подробно и случаите на несеквестируем доход (върху него не може да се наложи запор - б.р.).
С промените в ГПК се отваря възможност длъжниците да оспорват оценките на недвижими имоти, когато се изнасят на публична продан. Целта на тази мярка е да не продадат на безценица дома ти и ти да останеш вечен длъжник, обясни омбудсманът Мая Манолова, която е инициатор на тези промени.
Според председателя на парламентарната комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, с тази промяна се дава гаранция за достоверност на оценката на даден имот.
В пленарна зала бе отхвърлено предложението за въвеждане на десетгодишна давност за всички необезпечени вземания срещу физически лица. Депутатите от опозицията и от мнозинството спориха дали приемането на Закон за фалит на физическите лица ще реши проблема с т.нар. "вечен длъжник".