Председателят на Асоциацията на Бундесвера, която представлява интересите на всички германски военнослужещи призова за "един вид военна икономика" в Германия. С оглед на геополитическите кризи трябва ли индустриализираните страни да променят производствената си структура, ако се наложи и чрез държавна намеса? Отговор на този въпрос в интервю за германското седмично списание Wirtschaftswoche дава икономическият историк Вернер Плумпе. Той е почетен професор по икономическа история в университета Гьоте във Франкфурт и колумнист в поредицата "Wiwo History".
При военна инономика, част от икономическата продукция се изтегля от гражданското потребление и се влива в икономически "непродуктивна" военна употреба. В този случай съществува несъответствие между икономически резултати и набор от стоки, достъпни за гражданска консумация. Следователно военната икономика винаги предизвиква инфлационни скокове.
"Германия никога не е имала добър опит с военна икономика", посочва Вернер Плумпе.
Той дава за пример историческия факт, че по време на Първата световна война доставките на цивилни стоки в Германия намаляват все повече и повече поради съюзническата блокада и въоръженията, докато цивилното търсене остава високо. Това първо довело до покачване на цените, след това до държавен контрол на цените и мерки за управление и накрая до масови затруднения в доставките.
По това време, например, голяма част от конете от селското стопанство са били взети за военни цели, а в същото време почти не е останал тор, тъй като необходимият за това азот се използва в производството на експлозиви. Това на свой ред се отразява значително на диетата на населението. Вернер Плумпе припомня, че тогава е имало механизми сприсъщи на националсоциализма - с началото на принудителното превъоръжаване след 1935 г. имало цялостно замразяване на заплатите и цените, за да изглежда държавата стабилна пред външния свят. По време на самата война, когато около две трети от производството отива за военните, възниква силно инфлационна ситуация, която правителството на Хитлер може да потисне само с по-драстични мерки.
В настоящата ситуация според Вернер Плумпе политиците могат да се опитат да предложат на компаниите материални стимули, като например субсидиране на разширяване на капацитета или плащане на високи цени за военно оборудване. Но ако компаниите не искат да променят своите инвестиционни и производствени решения поради ниските бъдещи перспективи за надграждане, защото не виждат в това дългосрочен бизнес модел, тогава единственото, което остава, е държавната принуда, което е трудно да си представим в една демократична и пазарна икономическа система.
"Единственото разумно нещо, което политиците могат да направят, е да подпишат дългосрочни договори с оръжейната индустрия и гаранции за закупуване, така че компаниите да могат да планират със сигурност и сами да разширят капацитета си. Западната политика трябва абсолютно да се въздържа от интервенционистки намеси в икономиката, когато подкрепя Украйна и в новата Студена война. Разходите за такива интервенции биха били изключително високи, а резултатите непредвидими", казва още професор по икономическа история в университета Гьоте.
USD
CHF
EUR
GBP
