Поетапно вдигане на тол таксите за тежкотоварните и автобусните превози, разсрочено в рамките на половин година. На такава отстъпка е готов министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, който се срещна с представители на транспортния бранш в сградата на подопечното си ведомство.
"Тази пътна мрежа се поддържа и струва пари. Нормално е този, който я ползва, да плаща. Не е справедливо ползването на второкласните пътища. Казвал съм го многократно - опитваме се да натоварим върху правилната глава тежестта", аргументира се за пореден път Караджов.
"За въвеждането на таксите в различен период - аз и екипът ни смятаме, че има резон в това предложение. В състояние сме да предложим такова увеличение по следния начин: от 1 юли да влезе само на половината от увеличението, което беше планирано, но за целия обхват на второкласната пътна мрежа. А останалите 50% да влязат от 1 януари следващата година", обяви готовност за компромисност министърът.
Аргументът за отлагането във времето на въпросното повишение на тарифите - да се даде глътна въздух на бранша, като имат фирмите възможност да калкулират новите си тарифи.
В момента имало изключително много поражения върху пътищата и по-конкретно върху второкласните такива. "И не че вашите камиони са ги развалили, просто тези пътища не са били предвидени за такава концентрация на трафика."
Припомняме, че на 5 май се проведе среща между премиера Кирил Петков и бранша в Министерски съвет, която бе напусната демонстративно от повечето представители на превозвачите. Причината - исканията им не били чути, а само им било обяснявано как те не могат да бъдат изпълнени. След това те поискаха и оставката на трима министри - на МРРБ, МТ и МФ, съответно Караджов, Събев и Асен Василев.
Три са основните настоявания на тежкотоварните и автобусни превози - намаляване на акциза на горивата с 50%, отпадане на биокомпонентата, което отново би довело до корекция на цените надолу, както и отлагане на планираното разширяване на тол системата.
Транспортните фирми имат и други искания, едно от които е ограничаване на транзитния тежкотоварен трафик, който в България е над 50%, в специално създадени транзитни коридори, като се запази таксата или липсата на такава за останалите пътища за родните камиони.
Караджов обаче подчерта - има проблем с осъществяването на подобна идея. "Имаме проблем с това да укажем кои са транзитните коридори. Много е трудно да намерим дори и легална дефиниция за тях. И допълнително възниква още един проблем, който е много трудно да бъде комуникиран приемливо с обществото - как едни превозвачи ще плащат тол такса върху второкласна, част от второкласната пътна мрежа, и особено такива, които редовно ги използват за товарни курсове, а на други места, където има нулеви ставки, други превозвачи няма нищо да плаща. Аз много трудно бих защитил тази теза."
От бранша обаче смятат за недостатъчни предложенията на регионалното министерство.
"Не мога да се съглася за неограничаването на транзитния трафик и второкласната пътна мрежа да влезе в пълен обхват. Много пъти сме обяснявали защо. Ако проблемът е как да го обясним пред обществото, сигурен съм, че имате пиари, медийни експерти. Но най-простичко казано, така няма да натоварим вътрешното потребление, цените на стоките", опонира на Караджов Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи в България.
Регионалният министър остана твърд в позицията си единствената отстъпка, която държавата да даде на транспортния бранш, да е отсрочката във времето на повишаването на пътните такси. "Не знам дали сме си сближили позициите", посочи той след края на срещата.
"Запазвам позицията си, че трябва да влезе цялата второкласна пътна мрежа в обхвата на тол-а. Т.е. който използва автомагистрали, първи и втори клас пътища, да заплаща за това - както тежкотоварни, така и лекотоварни автомобили."
80 милиона лева в повече за 6 месеца ще получи държавната хазна от включването на второкласните пътища в платената система, изчисли Караджов. А за цялата 2022 година следва фискът да се обогати със 160 милиона лева.
По традиция анализ също ще има - съвместно с Министерство на финансите ММРБ ще направи проучване. "В случай на положително становище и съответните разчети от тяхна страна, защото тези въпроси са на терена на Министерство на финансите, това може да залегне в следващия бюджет от 1 януари догодина", добави шефът на регионалното ведомство.
USD
CHF
EUR
GBP
