Заради ниските доходи в сектор "Услуги" има опасност масово хората да започнат да напускат сектора. Служителите бягат заради липсата на дългосрочна заетост и лошото равнище на заплащане. 

Тъй като тази сфера генерира най-голямата заетост в икономиката ни, това може да се окаже риск за макроикономическото равновесие в страната.

Това сочат данните на КНСБ, огласени днес в централата на синдиката.

Заплатите в туризма са унизителни, заяви председателят на Независимата синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите Наташа Михова. По нейните данни средното възнаграждение на кадър в туризма у нас е около 295 евро, докато в Испания гони 2000 евро.Тези заплати идват на фона на най-успешния туристически сезон и очаквани приходи досега от близо 4,8 млрд. лв., посочи Михова. 

Подобно е положението и в търговията. В тоси бранш средно у нас се получават 869 лв., а в Испания - 2120 евро.

Унизително е и заплащането на българските лекари, посочи д-р Пламен Радославов от Федерацията на синдикатите в здравеопазването. Нашите медици получават средно 8604 долара годишно, докато в Холандия колегите им взимат 39 405 долара, в Словакия - 13 372 долара, а в Румъния - 8813 долара.

За разлика от туризма, който внася кадри обаче, медицината е регулирана професия и там няма възможност за чужди специалисти, посочи д-р Радославов. 

Във ВиК-сектора бедността също е ужасяваща. Средната заплата в сектора е 793 лв, при 946 лв. средна заплата в страната. Работещите в тази сфера искат поне 15 на сто увеличение на доходите през следващата година, заяви Красимир Богоев от Национален браншов синдикат "Водоснабдител".

Георги Петров от федерация " Енергетици" посочи, че средната работна заплата в електроснабдяването е в порядъка на 800-900 лв. и е съизмерима със средното за страната, което слага край на легендите за високите възнаграждения в сектора . За сравнение в Македония заплатата е 650 евро, а в Сърбия - 750 евро . Последният протокол за договаряне на работни заплати в НЕК е от 11 март 2011 година, каза Георги Петров.

Ако не се повишат доходите, изтичането на кадри в чужбина ще продължи и ще се стигне до хроничен недостиг на квалифицирани работници, заяви Любен Томев от Института за социални и синдикални изследвания към КСНБ.