Ново изискване на МФ може да блокира месопреработвателния бранш у нас

Мерки за борба с фискалния риск, които могат да спънат работата на цял сектор от икономиката с хиляди заети в цялата страна - от това се оплакват от месопреработвателния бранш. Става дума за наредба, която от Нова година ще ги задължи всекидневно да декларират предварително всяка една своя доставка - без възможност за корекции. От бизнеса твърдят, че са предупредили за проблемите около засиления контрол, но властта не ги чува.

Какъв е проблемът?

"Това ни създава изключителна административна и финансова тежест. До края на годината тази наредба се прилага за големите преработватели, които работят с доставки извън България. В момента софтуерът, който е разработен от НАП, среща затруднения и много често блокира. От 1 януари, когато наредбата ще се прилага и за търговията в България, не ми се мисли какво ще се случи", коментира пред Money.bg изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите в България д-р Диляна Попова.

Ще поскъпнат ли още пилешкото месо и яйцата у нас?

Money.bg разговаря с Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България

Според нея има чисто практически проблеми, свързани с декларирането по наредбата: "Ние товарим нашите коли сутрин в 3-4, за да могат камионите да стигнат до клиентите. Тогава НАП не работят. Какво правим, ако има някакъв проблем? Трябва да чакаме работното време на НАП, за да получат уведомлението ни и, ако има някакви разминавания, те да коригират, защото ние не можем".

Така, ако, например, даден клиент е заявил 100 кг от дадена стока, но после заяви, че ще са му нужни само 50 кг, той няма да може да разтовари и тях, докато данъчните не реагират - а това може да отнеме часове. Подобни казуси ще са всекидневие.

Какво може да се направи?

"През 2018 г. същият проект на наредба беше на дневен ред, но тогава МФ разбраха, че няма да постигнат нищо, че няма да напълнят бюджета по този начин и няма да изсветлят сивия сектор. Сега с министерството е трудна комуникацията. Надяваме се наистина да разберат, че това няма да доведе до нищо градивно. Вече ни е трудно да издържаме на всички изисквания, които непрекъснато ни се поставят - по отношение на сграден фонд и оборудване, за хуманно отношение към животните. Всичко това е свързано с инвестиции", подчертава Попова.

По думите ѝ от бранша нямат информация другаде в ЕС да действа подобен тип законодателство.

Източник: Явор Николов

"Ние проведохме няколко срещи с представители на МФ и НАП. На една от срещите от НАП ни заявиха, че това е в наша полза - на "светлия" бизнес, било мярка да се борят срещу сивата икономика. Представихме достатъчно аргументи, че това затруднява именно "светлия" бизнес, а не сивата икономика", допълва тя.

Посочва, че делът на нелегалните месопреработватели достига около 30 на сто, но "това може да се контролира много лесно от държавата на границите - при желание. Там минава нашата суровина, която идва от европейските страни".

НАП ще плаща пари за сигнали за укрити данъци: Какъв е минималният бонус за донос?

Има две условия , на които трябва да отговаря сигналът

По думите ѝ обаче контролът по отношение на незаконните предприятия е оставен единствено на БАБХ, които нямат капацитет и правомощия да затварят нарушителите: "Искаме държавата да разбере, че ние не бягаме от контрол. Ние сме "За" контрол, но не на тези, които са "на светло". Трябва да се намерят тези в сивия сектор, защото всички ги знаят".

Как се преодолява зависимостта от вноса

И легални, и нелегални месопреработватели у нас работят предимно с вносно месо. По думите на Диляна Попова, след ликвидирането на организираното животновъдство през 1989-1990 г. няма достатъчно суровина. Така българското месо стига само за прясна консумация.

При говеждото делът на вноса за месопреработвателната индустрия стига 80 на сто: "Колкото и субсидии да се дават на животновъдите, ние не виждаме резултат, защото животновъдите основно отглеждат млекодайни животни, едва през последните години започнаха да се ориентират към месодайно животновъдство".

Животновъди: Месото, което ядем, не е нито качествено, нито българско

Срок на годност и БДС: В какво още трябва да се съмняват потребителите?

На този фон, кланиците са малки и капацитетът им позволява да произвеждат само трупно месо - не могат да осигурят например десетки тонове бут или плешка.

"Сегашният министър на земеделието, който е част от месопреработвателния бранш, има идея за изграждането на една голяма кланица с голяма транжорна, която да снабдява целия сектор "Месопреработка". Дори и това да се случи, то ще е в бъдеще време", отбелязва Попова.

Според нея в идеята има потенциал, тъй като вече има достатъчно големи свинекомплекси, а консумацията на колбаси от птиче месо е на такива нива, че може да се покрие с изцяло български продукт.

Обединяването на усилията е път към успеха и при атакуването на външните пазари - към момента българските колбаси се купуват зад граница предимно от българските диаспори, а много от играчите на пазара не са познати даже на национално равнище, защото реализират продукцията си единствено в регионите си.

"Дори да имаме възможност за експорт, нямаме възможност да изпълним доставките си, нямаме този капацитет. Ако имаме експорт на, да кажем, луканка, трябва да обединим няколко производители, които да произвеждат по един и същи начин едни и същи партиди в едни и същи количества. Сега всяка фирма произвежда различни групи продукти, всеки си има собствена рецептура. Имаме големи компании, които продават и в търговските вериги, и в малките магазини в страната, но нашите големи компании са малки в сравнение с европейските мащаби", обяснява Диляна Попова.