Сделките с имоти в София затихват за втора поредна година

Сделките с имоти в София обърнаха тенденцията на спад, наблюдавана през по-голямата част от 2023 г., но остават сравнително по-малко от регистрираните през 2022 година. 

Това показват данните на Агенцията по вписванията за четвъртото тримесечие на изминалата година, когато вписаните продажби в столицата са били общо 10 075 броя, което представлява годишен ръст от над 4 на сто. Важно е да споменем, че обичайно последното тримесечие на годината е най-силното по отношение на брой сключени сделки.

Освен това в Агенцията по вписванията се вписват вече изповядани сделки, но не и предварителните договори и новото строителство, което се купува и се чака по година-две. Голяма част от новото строителство в момента са пред разрешение, но все още няма такова, затова и сделките още не са вписани.

За сравнение, през третото тримесечие сделките с имоти в столицата бяха едва 7001 броя. Това означава, че София остава градът с най-много, изповядани сделки и въпреки това през месеците между юли и септември спадът е възлизал на 5.5% на годишна база. През второто тримесечие сделките са били 8 615 броя. Това означава, че в сравнение с първото тримесечие спадът е с близо 19 на сто.

Ако погледнем данните за цялата година сделките с имоти в София намаляват с над 6.3% и достигат 32 072, за сравнение през 2022 г. броят им е бил 34 101 броя, а през 2021 г. - 36 836 броя.

На какво се дължи спадът на броя на сделките в столицата?

Според експертите става въпрос за нормализиране както на пазара, така и на цените на имотите.

"Темпото на сделките се забави, защото хората вземат една идея по-бавно решение за покупка на имот", коментира консултантът недвижими имоти в Arco Real Estate Камен Каменов. По негови наблюдения, докато преди няколко години хората са оглеждали 2-3 имота преди да вземат решение за покупка, сега вече купувачите не бързат и в рамките на около 3 месеца се осведомяват какви са цените на пазара, предвид това, че той е много различен - има цени от 1200 евро и такива от 2800 евро. По отношение на цените можем да посочим, че има по-скоро задържане на ръста от миналите две години. Ако има някакъв ръст той е с много по-малки нива - между 3 и 5%, не както беше през изминалите години.

"Здравословно за пазара е хората, които влизат с кредит да имат добро самоучастие и да се информират добре", отбеляза Камен Каменов. 

По думите му сред основните прични за това хората в днешно време да взимат по-бавно решение за покупка на имот са очакванията за промяната на лихвите след влизането ни в еврозоната.

И докато лихвите по ипотечните кредити останаха на стабилни нива през цялата 2023 г., към ноември жилищните кредити са възлизали на 19.494 млрд. лв., нараствайки на годишна база с 20 на сто.

Означава ли това, че повечето имоти са били закупени със *законна или договорна ипотека?

Банките в България удържат стабилни лихви по ипотечните кредити

Има индикации за ранен етап на балонизация на жилищния пазар в София

През последното тримесечие на изминалата година общия брой на закупените жилища със ипотечен заем е бил общо 5426. През същия период на изминалата година общият им брой е бил с почти 10% по-нисък (4960 броя).

Тези данни потвърждават факта, че средният размер на ипотечните заеми, които отпускат банките расте.  

Какъв е размерът на средностатистическият жилищен заем в България?

Анализът на агрегираните данни за банковата система в тримесечното издание "Банките в България" показва, че средният размер на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищен недвижим имот, устойчиво се повишава - от 156 хил. лв. средно за 2022 г. до 180 хил. лв. през третото тримесечие на 2023 г. под влияние на поскъпването на жилищните имоти. Дълговата тежест през 2022 г. се разпределя за срок средно от 24.2 години, докато през третото тримесечие на 2023 г. среднопретегленият матуритет на отпуснатите в рамките на периода кредити се увеличава до 25 години.

Според банкерите обаче по-дългият матуритет повишава вероятността от проявите на лихвен риск и загуби от неизпълнение.

Българинът тегли до 180 хил. лв. заем за жилище: БНБ е готова да "охлади" ипотечното кредитиране

За колко години се изплаща имот?

Строят ли се нови сгради в столицата?

Към третото тримесечие на 2023 г. най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация, именно в столицата - 182 сгради с 1 413 жилищa.

Предварителните данни на Националния статистически институт, сочат че спрямо третото тримесечие на 2022 г. сградите са с 9 по-малко, или с 4.7%, а жилищата в тях намаляват с 373 (20.9%).

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища в столицата през третото тримесечие на 2023 г. също се свива - до 153 251 кв. м, или с 13.0% по - малко в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ намалява с 14.5% и достига 126 814 кв. метра.

Същевременно обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 98.6 кв. м през третото тримесечие на 2022 г. на 108.5 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

*Договорната ипотека е под формата на нотариален акт и се подписва и от заемодателя, заемополучателя, собственика на имота, както и съдлъжници по договора, ако има такива. Законната ипотека е под формата на молба, която се подписва само от заемодателя.