Площадката в центъра на столицата ни между Градската градинка и Етнографския музей - първият Царски дворец, ще се нарича "Площадка Мавзолей". Това е решил на днешното си заседания Столичния общински съвет.
Пространството е предназначено за временни художествени инсталации и до този момент нямаше конкретно име. То се намира на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров, първият комунистически ръководител на България и не за първи път предизвиква внимание, включително и с идеите за творбите, които се излагат там.
Сградата, предназначена да съхранява балсамираното му тяло, е построена през 1949 г. за рекордния срок от 6 дни, като през това време тялото на Димитров пътува от СССР до София. Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров и част от държавния церемониал в Народна република България до 1989 г., като по протокол комунистическите ръководители махат към преминаващите манифестации и паради на официалните празници.
Трупът на Георги Димитров остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят бе срутен в края на август 1999 г., като за това бяха необходими точно 6 дни - колкото и за неговото построяване.
Районният кмет Трайчо Трайков написа коментар в профила си в фейсбук.
"Наистина не разбирам упорството, с което ГЕРБ/СДС (заедно с БСП, но за тях ясно) наложиха преди малко на пъпа на София нов топоним, рефериращ към тоталитарния комунистически режим! Защо трябваше да кръщават "Площадка Мавзолей" пространството за временни художествени инсталации до Градската градина? И това при положение, че градът ни и без това не успява да се отърве от заварените символи на режима като герба на НРБ върху фасадата на Народното събрание и паметника на съветските окупатори в Княжеската градина! Абсолютно излишно и ненужно!"
qawsed123
на 18.03.2021 в 22:29:29 #1Според мен, има символи, които се раждат и умират, но има и неща, които стават част от Историята! Георги Димитров а част от нашата История - трябва да го почитаме като символ на нашето минало и не да го съсипваме, унищожаваме, а да се учим от него, от неговите успехи, от неговите грешки...Не само ние, всички поколения след нас трябва да знаят и помнят историята, да се учат от нея, да не повтаряме никога повече грешките си...Георги Димитров не е направил нищо лошо, за да почерняме паметта му! Той наистина се е борел за един по-добър свят! Моят баща отговаряше в Комитета по Култура за паметниците в България доста години. Той ми е разказвал как е бил изграден Мавзолея на Георги Димитров...Скулпторът, който го изгражда е бил известен и много ангажиран човек /не помня името му, макар, че татко ми го казваше, но бях много малка, когато си говорехме за него!/. Той е бил почти денонощно на обекта. Заплатили са му луди пари! Той изобщо е имал много пари - плащали са му високи хонорари, но човекът не е бил щастлив в България и в крайна сметка бяга от страната на Запад скоро след като завършва Мавзолея!...Така, че Мавзолея всъщност не говори само за Георги Димитров - той говори много неща за нашата история, за нашия народ...Неща, с които можем да се гордеем...