Когато става въпрос за финансовата култура на българина, има три зони, които може да подобрим. Това включва мисъл за дългосрочните ни цели, повече спестяване и инвестиране в правилните инструменти.

"Ние сме много добри в краткосрочните цели -искаме кола и теглим кредит, но не обръщаме внимание на дългосрочните си цели - какво искаме след 10 години. На второ място - не спестяваме достатъчно - у нас нормата на спестяване е 4-5%, в сравнение с една традиционно спестовна нация като Германия, където се пестят над 15% от доходите. Това е начинът да постигаме дългосрочните си цели", казва Стойне Василев, независим финансов консултант в предаването Money.bg. по телевизия Bulgaria On Air.

По думите на експерта българите започват да харчат много повече с възможностите на банковото и небанковото кредитиране, като са станали консуматорско настроено общество. "Не инвестираме в правилните инструменти, въпреки, че сега има възможности да инвестираме в активи в целия свят, но ние не се възползваме от това.

Финансови страхове

По думите на Василев финансовите страхове на българите са свързани основно със здравето - дали ще можем да си платим скъпо лечение и операция. "Ако имаме авариен фонд, с който да си покрием разходите от 3 до 6 месеца, то не би трябвало да ни притеснява", каза той. "Вторият ни страх е свързан с банките - дали няма да фалира някоя банка, дали няма да се повтори инфлацията, която помним. Българинът се страхува дали някой няма да му вземе спестяванията, за които се е трудил години", казва експертът.

Скъпо ли е за спестяванията преминаването от лев в евро?

Според експерта смяната на валутата би била скъпа, тъй като превалутиране, теглене, внасяне е свързано с допълнителни такси. Но по-големият проблем е това, че не е добре обяснено какво ще последва след като влезем в чакалнята, затова е нормално хората да се паникьосват."Не беше добре обяснено какво ще стане когато влезем в чакалнята и след това в еврозоната, затова хората превалутираха парите си".

В какво да инвестираме?

Съветът на експерта е да инвестираме в това, от което разбираме най-много. Най-достъпният начин са взаимните фондове, където имаме възможност с много ниски суми да инвестираме. Дори от порядъка на 50-100 лв. всеки месец. "Можем да инвестираме буквално в целия свят и в много икономики, както и в активи като злато, в компании, акции, на БФБ, но е добре да сме запознати с базовите принципи на финансовите инструменти", казва експертът.

Как да защитите спестяванията си от инфлация?

Как да защитите спестяванията си от инфлация?

Поскъпването на цените изяжда парите ви

Разбираме ли достатъчно от имоти, след като токова много инвестираме в тях?

Наблюденията на експерта сочат, че българите не използват пълния потенциал на жилищата, като не се интересуват от това как да получат най-големия наем. "Добре е наемът да се актуализира с инфлацията - най-малко това трябва да включим в договора за наем. Когато включим разходи за поддръжка, данъци може да се окаже, че това не е от най-добрите активи има доста негативи". Може да печелим от недвижими имоти, но трябва да знаем начинът по който става това, като се съветваме с експертите, добавя Василев.

Движението Fire.

"Има ново движение в България, което се нарича Fire - идва от финансова независимост и ранно пенсиониране и много хора са привлечени от философията да имат финансова свобода чрез пасивни доходи, които покриват месечните разходи. Тогава можем и да се оттеглим от работа по-рано от 65 години", казва Василев.

Принципите на това са да спестяване на част от доходите, инвестиране в правилните инструменти.

"Трудно е когато получаваш минималната заплата да спестяваш, но смятам за възможно това всеки да може да отделя 10% от дохода си".

Как да инвестираме сигурно спестяванията си

Как да инвестираме сигурно спестяванията си

До колко запознат е българинът с видовете финансови инструменти, обсъжда главният консултант в "Елана" Цветослав Цачев

Как ще се отрази промяната на валута на спестяванията ни?

Страховете на българите са свързани с това курса да не се промени, да не се изгубят спестяванията, които са натрупани. "Затова имаше масово обръщане в друга валута. Ефектът от влизането в еврозоната се изчислява между 0.2%-0.3%.Има много позитиви в еврозоната и най-вече това, че контролът върху банковата система ще е доста по-голям, няма да се контролира само от БНБ", каза експертът.

"Инфлацията в момента расте, но влизането в еврозоната няма да изведнъж да вдигне цените. Може да има отделни опити някой да закръгли с центове нагоре или надолу, но това няма да е масово. Пазарът определя каква да е цената", каза експертът.