Министерският съвет прие на днешното си редовно заседание отчета си „100 мерки за 100 дни". В него се обобщава направеното от кабинета за посочения период и се изтъкват важните реформи, които са започнати, съобщава news.bg.

Акцент са основните задачи за първите 100 дни на правителството - провеждане на стабилизационни мерки; коригиране на политики с доказани неблагоприятни ефекти върху икономическото и социалното развитие; създаване на предпоставки и започване на реформи във всички области; формиране на екипи и обществени съвети за реализиране на програмните цели в диалог с гражданското общество.

В доклада се отбелязва, че от 100-те най-важни мерки, 83 са подготвени в сътрудничество с над 50 обществени съвети и работни групи, конституирани към министерствата и Министерския съвет.

Утре премиерът Орешарски ще представи отчета пред парламента.

Вотът на недоверие е нормална парламентарна практика. Той ще ни даде възможност да чуем от опозицията къде грешим и къде можем да подобрим своята работа.
Около това мнение се обединиха на брифинг след заседанието вицепремиерът Даниела Бобева и министър на земеделието Димитър Греков след днешното заседание на Министерски съвет.

„За мен е важна оценката не само на двете партии, които подкрепят правителството, но и на опозицията. Дори отрицателните оценки ще бъдат положителни по отношение на работата ни занапред", обясни Греков.

На днешното си заседание правителството е приело втория пакет от мерки, които целят намаляването на административната тежест за бизнеса. Първият пакет бе приет на 1 август, а общият брой на мерките вече е 88, обясни Бобева.

Правителството е работило по мерките на основа на три критерия - дали европейското законодателство налага даден режим, дали в други държави от ЕС има подобни практики и какъв ще бъде ефекта върху бизнеса, гражданите и бюджета.

Бобева и Греков приеха критиките на БСП, че правителството не комуникира достатъчно добре с обществото и медиите.
„Приемам тези критики лично, а не като упрек към нашата пресслужба. Работим много интензивно и под голямо напрежение и вероятно понякога не ни остава време, но ще се постараем да коригираме това", обеща Бобева.

Вицепремиерът отказа да постави оценка на първите 100 дни на управлението, като се пошегува, че тя все още не е била толкова време на този пост. Според нея гражданите по-трудно оценяват дейността на правителството, тъй като така или иначе всяко положително действие на властта се счита за нещо нормално и за нейно задължение.
„Надявам се, след като бъде представен отчета на премиера да стане ясно, че сме свършили много работа и работим интензивно", посочи тя.

Правителството приема до голяма степен и критиките по отношение на работата в сферата на електронното управление. Бобева обясни, че се е срещала с министри от служебното правителство и бившите управляващи от ГЕРБ, но засега не е обнадеждена. „Мненията са много различни и всички са наясно, че ще ни трябват много пари", коментира тя и допълни, че кабинетът прави всичко възможно поне „да започне отнякъде".

Бобева призна, че скоро ще бъдат организирани работни срещи с икономическите университети, Българската академия на науките и други организации, за да бъдат дефинирани ясни антимонополни мерки. По думите й в тази сфера има известен дефицит на идеи, включително в предизборните програми на почти всички партии, с които тя си е направила труда да се запознае.

На въпрос все още ли правителството мисли за въвеждане на семейно подоходно облагане Бобева отвърна, че в своята програма правителството е заложило този ход едва в края на мандата. „Не сме отказали, но това е много трудна задача, която изисква големи стъпки и време", обясни вицепремиерът.

Бобева отказа да коментира обвиненията на ГЕРБ по отношение на позицията на родните адвокати около казуса „Белене" и подчерта, че по темата ще се изкаже в следващите дни министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който в момента е в чужбина.