Според анализ на Амброуз Еванс Причард, публикуван вчера в британския в-к Telergraph, ако Вашингтон разчита на Япония да действа като купувач от последна инстанция на деноминираните  в долари облигации, трябва да премисли политиката си отново, след като топ финансовият експерт на Демократическата партия на Япония (ДПЯ), Масахару Накагава заяви, че страната му не трябва да закупува повече американски дългове, освен ако и САЩ не инвестират в деноминирани в йени облигации.

Причард смята, че сегашната ситуация е римейк на тенденцията в края на кризите от 1840 г. и 1930-те, когато масовите съкращения на работни места в Европа и Азия провокират популистка реакция.

Той счита, че Япония, под управлението на Либерал демократическата партия (ЛДП) винаги ще се придържа към приятелски взаимоотношения със САЩ, дори и само заради защитата, която й дава американският флот срещу евентуална китайска военноморска експанзия.

Подкрепена от Вашингтон след Втората световна и Корейската войни като противотежест на социалистическите нагласи в градските райони, ЛДП управлява в Токио почти без прекъсване от 1955 г. насам.

Но кризите често водят до смяна на режими, като с оглед на силното свиване на експортно насочената японска икономика, смяната на властта в Токио през следващите избори изглежда все по вероятна.

С безработица  от над 5 млн. души социалната ситуация в страната предполага достатъчно силно недоволство от политиката на управляващите.

А притеснителните за САЩ сигнали от Япония следват почти ежеседмични провокации от Пекин, който хвърля предизвикателства към ролята на долара като резервна валута и към платежоспособността на Вашингтон, обосновани с огромния бюджетен дефицит и политиката на икономически стимули и количествени улеснения зад Океана.

Китай и Япония заедно притежават 23% от федералния дълг на САЩ, на обща стойност $6 369  млрд.

Това би трябвало да предизвика силна тревога във Вашингтон, но страховете от  непосредствена девалвация на долара и рухването на американската икономика изглежда остават далеч. Кой в крайна сметка държи пистолета и до чия глава?

Ако азиатските лидери дават поводи за отдръпване на инвеститорите и поевтиняване на американските облигации на пазара, те реално действат в посока на собственото си политическо унищожение.

Япония се намира в демографска криза, отчита дефлация, а публичният й дълг се доближава до 200% от БВП.

А стабилността на режима в Китай зависи от постоянният силен икономически растеж. Така правителството може да се изправи пред гнева на безработните висшисти и селските мигранти, ако провокира Америка да постави търговски бариери.

САЩ могат, ако е необходимо да отстъпят в рамките на огромния си вътрешен пазар, както направиха през 1930-те, за да възстановяват своята промишлена база.

А случилото се през последните 12 месеца трябва да бъде достатъчно поука, че водещите икономики в Азия все още са гиганти на глинени крака. Техният меркантилен експортен модел ги прави силно зависими от състоянието на западните пазари.

В Япония промишленото производство намаля с 34%, докато китайският износ се сви с 23%, през април на годишна база.

Реално Китай няма да се превърне в доминираща глобална сила, докато не създаде жизнена икономика, основана на вътрешната консумация.

Чарлз Дюма от Lombard's счита, че икономиките на "супер-спестовниците" (Китай, Япония, Германия) разчитат твърде много на износа и следователно на натрупването на дълг от водещите пазари и най-вече САЩ.

"Техните валути ще поевтинеят срещу долара, ако бавното икономическо възстановяване на  САЩ издърпа изпод краката им основата, върху която водещите световни износители изграждат икономическите си модели, водейки до спад на цените на стоките и валутите им. САЩ не са и няма как да станат, Аржентина или Зимбабве", казва той.

Нека да не забравяме как стигнахме до тук. Япония изкупи американски облигации за четвърт трилион долара от януари 2003 г. до март 2004 г. в неистови усилия да ограничи поскъпването на йената и да избегне дефлация. Тя все още не може да спечели тази битка. Цените на производител паднаха до с 3.8% през април, достигайки 22-годишен минимум.

Китайското натрупване на американски облигации е следствие от  собствената му политика на ограничаване на цената на юана за насърчаване на износа. Пекин може да спекулира с опасенията си за силното увеличение на бюджетния дефицит в САЩ заради програмите за стимулиране на икономиката, но какво би станало с фабриките в Гуангдонг, ако Фед и финансовото министерство бяха позволили и на някоя друга голяма банка да фалира.

Световната икономика отдавна работи на кредит. Дълговият апетит на англо-саксонския икономически модел води до силен растеж на търсенето и съответно на производството, който обаче прикрива свръх капацитет. И тази деформация на взаимодействието между Азия и Запада беше оставена да добие опасни размери, докато дисбалансите не пукнаха балона.

И все пак е лесно да обвиняваш Чичо Сам, вторичните пазари и приятелски настроените банкери. Политически курс поет навсякъде от Пекин, до Токио, Москва и Берлин. Но ако правителствата  са достатъчно глупави да предприемат реални действия обслужващи тази илюзия, те ще платят по-висока цена от САЩ.