Европейската комисия публикува заключенията от задълбочените прегледи на икономиките на 17 държави членки. Прегледът обхваща 16-те държави членки, в които съгласно доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември са налице признаци за макроикономически дисбаланси, както и Ирландия, която междувременно успешно приключи програмата си за икономически реформи и сега отново е част от регулярните процедури за икономически надзор, съобщи пресслужбата на ЕК.

Дисбаланси и прекомерни дисбаланси

Според изводите на Комисията дисбаланси са налице в 14 държави членки: Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство.
В Хърватия, Италия и Словения тези дисбаланси се определят като прекомерни.

По отношение на Дания, Люксембург и Малта също бяха извършени задълбочени прегледи, но Комисията стигна до заключението, че що се отнася до ПМД, дисбаланси не са налице.

Като част от редовното наблюдение на задълженията в рамките на процедурата при прекомерен дефицит днес Комисията също така използва нов инструмент в рамките на засилените мерки по Пакта за стабилност и растеж, за да привлече вниманието на две държави членки от еврозоната, а именно Франция и Словения, към наличието на риск от неизпълнение на препоръчаната за тази година бюджетна цел. В контекста на европейския семестър през юни Комисията ще направи оценка на цялостната ситуация по отношение на задълженията по Пакта за стабилност и растеж и ако е необходимо, ще предложи подходящи мерки на Съвета.

За държавите, получаващи подкрепа по програми за финансова помощ (Гърция, Кипър, Португалия и Румъния) процедурата при макроикономически дисбаланси не се прилага, тъй като те вече са под наблюдение в рамките на програмите за макроикономически корекции.

Икономическото възстановяване е все по-забележимо

се казва още в доклада, но все още има предизвикателства. Преодоляването на натрупаните в продължение на повече от десетилетие дисбаланси изисква постоянни действия в областта на политиката, за да се гарантира, че Европа отново стъпва на пътя на засилен растеж при устойчиви темпове и постепенно намалява равнището на безработицата.

Редица дисбаланси са налице едновременно в няколко държави членки. Част от предизвикателствата са свързани с големите външни задължения в някои икономики, постоянно високите равнища на излишъка по текущите сметки в резултат на слабото вътрешно търсене в няколко държави, разходната конкурентоспособност за държавите, традиционно отичащи най-големите дефицити по текущата сметка, както и държавите с най-големи загуби на експортни пазарни дялове.

Подобряването на конкурентоспособността по отношение на неразходните фактори е важно за повечето от включените в анализа държави членки, както и въздействието на намаляването на задлъжнялостта върху частното потребление и инвестициите. От съществено значение е усилията за овладяване на тези дисбаланси да продължат, за да може неприемливо високите равнища на безработицата в много части на Европа да бъдат намалени.

Освен това основните измерения на макроикономическите предизвикателства в държавите членки постепенно се променят. Дефицитите по текущата сметка бяха значително намалени, което свидетелства също така за напредъка, постигнат в някои държави при компенсирането на загубата на конкурентоспособност. Продължават да са налице обаче предизвикателства, свързани с последиците от намаляването на задлъжнялостта по отношение на растежа в средносрочен план, високите равнища на частния и държавния дълг в условията на много ниско равнище на инфлацията, трудностите, с които жизнеспособни предприятия се сблъскват, за да получат достъпно кредитиране, както и високото равнище на безработицата.

Що се отнася до фискалната област, според последните прогнози благодарение на постигнатата през изминалите няколко години бюджетна консолидация се очаква средният темп на приспособяването да се забави както в ЕС, така и в еврозоната. Някои от държавите членки обаче трябва да предприемат допълнителни мерки за бюджетна консолидация, за да постигнат целите си за дефицита. Както в ЕС, така и в еврозоната отношението на дълга към БВП се очаква да е нараснало през 2013 г., а през 2014 г. да достигне най-високо равнище и да започне да намалява.

Приносът на големите държави членки за растежа в Европа е много важен

В най-големите държави членки в еврозоната приоритетите в рамките на политиката трябва да бъдат съсредоточени върху: засилване на вътрешното търсене и постигането на растеж в средносрочен план в Германия; преодоляване на пречките пред растежа в средносрочен план, като същевременно продължи работата по структурните реформи и бюджетната консолидация във Франция и Италия; продължаване на усилията за контролирано намаляване на задлъжнялостта, както и за структурно преобразуване на икономиката с цел постигане на устойчив растеж, а също и преодоляване на проблемите в социалната област в Испания.