„Банките в Гърция затвориха до 6 юли", пише в. "Сега"
Банките в Гърция ще останат затворени в понеделник и ще се наложи контрол върху капиталите в тях, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас в телевизионно обръщение в неделя вечерта, в което призова гърците да останат спокойни и гарантира сигурността на депозитите им.
Затворена ще остане и фондовата борса. Очаква се банковата ваканция да продължи до 6 юли. По-късно тази вечер се очаква и заседание на правителството, на което ще бъде определен дневен лимит за теглене на суми от банкомати. Според "Гардиън" сумата ще е 60 евро на ден.
Прочети още от в. "Сега"
"Застрахователи са изнесли 2,6 млрд.", четем във в. "Стандарт"
Застрахователните дружества са инвестирали в страните от ЕС над 2,5 млрд. лв., а в САЩ са вложили 115 млн. лв., сочат данните на БНБ към края на март. Компаниите увеличават вложенията си в чужбина в търсене на по-висока доходност.
Общата сума на средствата, управлявани от застрахователните дружества в България, е 5,945 млрд. лв. За година те нарастват с 625 млн. лв. (+11,7%), а спрямо края на миналата година се увеличават с 264,9 млн. лв. (+4,7%). Активите на животозастрахователните дружества за година нарастват с 265,8 млн. лв. (+20,5%) и достигат 1,565 млрд. лв. А средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават с 364,7 млн. лв. (+9,1%) до 4,38 млрд. лв. Оказва се обаче, че парите, инвестирани в чужбина, нарастват двойно по-бързо от вложените в страната средства. Управляваните от застрахователите пари, които са инвестирани зад граница, се увеличават за година с 361,1 млн. лв. (+16,5%) до 2,544 млрд. лв. Докато вложените в България средства нарастват само с 247,9 млн. лв. (+8,5%) до 3,153 млрд. лв. Причините за това са няколко - падащите лихви по банковите депозити, свитият пазар на фондовата борса у нас, както и намаляващата доходност по държавните облигации.
Прочети още от в. "Стандарт"
"Бъркат уиски менте с китайска есенция" четем на първа страница във в. "Монитор"
Уискито, което се предлага по някои от кръчмите и дискотеките по Българското Черноморие, е спирт с китайска есенция. Добавката, която е на прах и се използва за помади, се внася съвсем легално в страната, а цветът и мирисът й наподобяват този на отлежалото уиски. Твърди се, че нововъведението е открито от столични "алхимици", които се занимават с производството на фалшив алкохол в един от софийските цигански квартали.
Лабораторията им беше разбита преди два месеца, а от там полицаите изнесоха
хиляди шишета подготвени за пласиране по черноморските курорти. Предполага се обаче, че те са изместили производството си на друго място. Столичаните се запознали с качествата на китайския прах, след като го използвали за направата на лекарства за усилване на половата мощ, лечение от алкохолизъм, отслабване и ред други помади, които продавали на Женския пазар в София. Лекарствата нямали никакъв ефект върху организма - нито положителен, нито отрицателен.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"Д-р Ваньо Шарков: 350 имота на държавни болници могат да се продадат" е заглавиe от в. "Труд"
Д-р Шарков, на колко възлизат общите задължения на държавните и общинските болници според последните данни, с които разполага МЗ?
- Размерът на задълженията - общи или просрочени, не е основният критерий за качество на работата на лечебните заведения. Напротив - някои от тях, които са с големи дългове, имат структуроопределяща роля за здравеопазването в България. Към 30 април 2015-а общите задължения са 413,458 млн. лв., а ръстът спрямо същия период на 2014-а е с 0,6% или с 2,6 млн. лв. повече. Трябва да подчертаем, че сред държавните болници (тези с над 50% държавно участие, б.а.) има 31 лечебни заведения без просрочени дългове (8 от тях са университетски болници). А на същия показател отговарят и 26 общински.
- Дайте примери за изрядните сред държавните болници?
- Към края на миналата година такива са столичните „Св. Наум" (позната като - на 4-и км), белодробната „Св. София", педиатрията, също така габровската, монтанската, смолянската, което показва добър мениджмънт.
Прочети още от в. "Труд"
"Държавата е похарчила 1.5 млрд. лв., за да повиши заетостта с 2%" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Субсидирането на работни места от държавата е скъпо и неефективно. Това става ясно и от първото по рода си изследване на социалното министерство за ефекта от похарчените държавни пари за заетост. За девет години - между 2003 и 2011 г., държавата е похарчила 1.461 млрд. лв., за да повиши заетостта в страната със средно 2.3%, или с малко над 52 хиляди души. По данни на националната статистика в края 2011 г. заетите са близо 2.3 млн. души, а коефициентът на заетост е 46.6%.
Проучването е правено сред 1000 работодатели и безработни, участвали в мерките през 2011 г., за да се види каква е реализацията им на пазара на труда три години по-късно. Пълното проучване все още не е публикувано.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"Свиването на разходите в държавните енергийни дружества ще е малко", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Заявеното от правителството намаление от 10% на разходи на държавните енергийни дружества ще е скромно. То ще се ограничи само до външните разходи и ще е в рамките на едва 26 млн. лв. Това стана ясно след среща между министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпълнителния директор на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) Жаклен Коен с представители на синдикалните и работодателските организации в петък, която продължи повече от четири часа. Петкова заяви, че не става въпрос за съкращаване на персонал и заплати, а само на външни разходи, които по данни на БЕХ са 257 млн. лв.
Свиването на тези разходи беше обявено преди седмица като една от мерките, които правителството ще предприеме, за намирането на резерви в системата, които да позволят цената на електроенергията да поскъпне с по-малко от предвиденото за по-голям кръг предприятия. Това трябва да даде на енергийния регулатор и нужното основание да отложи решението за цената с месец.
Прочети още от в " Капитал Daily"
„Цигареният канал на Доктора възкръсва с турска връзка?", пише в. „24 часа"
Има опити да се възстанови стар контрабанден канал за цигари, прекъснат от разстрела на Иван Тодоров-Доктора през 2006 г., подозират хора в митническия елит.
Най-вероятно това се прави чрез турска връзка. В бранша усилено се говори за това, че босовете на цигарената контрабанда са решили да слеят турския и гръцкия контрабандни канали, за да конкурират по-успешно легалното производство и внос на български производител и на официалните вносители.
Тази посока се вижда зад задържаните за 10 дни близо 1 млн. къса цигари без бандерол от Турция на ГКПП Капитан Андреево. Данните бяха обявени от митницата в Свиленград миналата седмица.
Прочети още от в. „24 часа"
„ERG Renew придобива изцяло вятърните паркове "Черга" и "Храброво"", пише в. "Капитал Daily"
Руската петролна компания "Лукойл" и италианската ERG Renew са подписали споразумение за прекратяване на дейността на съвместното им предприятие LukErg Renew, което беше създадено през 2011 г. с цел инвестиции във вятърни паркове в България и Румъния, съобщава ERG Renew. "Лукойл" излиза от бизнеса с възобновяеми енергийни източници в България и запазва само румънския вятърен парк в Тополог (с 84 мегавата). Българските централи "Черга" (40 мегавата) и "Храброво" (14 мегавата) заедно с другия румънски вятърен парк - "Гебелейзис" (70 мегавата), остават собственост на ERG Renew.
Стойността на съвместното предприятие LukErg Renew, регистрирано във Виена, се оценява на близо 27 млн. евро, обяви ERG Group в прессъобщение, без обаче да се дават повече финансови подробности по самата сделка. Затварянето му се очаква да се случи до края на 2015 г. Разделянето на активите ще позволи на ERG Renew да увеличи обема на инсталираната мощност с още 20 мегавата.
Прочети още от в " Капитал Daily"
"Гърция стъпи в пропастта" пише в. „Труд"
След цяла седмица денонощни преговори различията между Гърция и кредиторите бяха намалени значително и много медии видяха повишен шанс за споразумение през уикенда. В петък срещу събота обаче, Гърция едностранно прекрати преговорите и обяви, че ще свика референдум „за" и „против" споразумението с кредиторите. Еврогрупата на финансовите министри от своя страна констатира прекъсването на преговорите и изтичането на крайния срок в събота - което означава, че няма да има нова спасителна програма за Гърция.
Крайният срок този път е наистина краен
През последните пет месеца откакто СИРИЗА е на власт, имаше много крайни срокове за приключване на преговорите . но Гърция винаги използваше някакви процедурни трикове, за да не ги спази, и нищо фатално не произлизаше от това. За кредиторите това също не беше проблем, тъй като те не са отпускали траншове с финансова помощ на гръцкия държавен бюджет от миналата година насам. Досега и за двете страни отлаганията на преговорите нямаха особено значение.
Прочети още от в. „Труд"
"Износът надмина 13,7 млрд. лева за три месеца", четем във в. "Монитор"
Реализираната стойност на износа през първите три месеца на годината е 13,737 млрд. лв.) е най-високата за този период на годината, отчитана от НСИ през периода от 2000 г. насам, сочи анализ на Българската банка за развитие (ББР).
Ръстът е в условията на намаляващи цени на основни за българския износ стокови продукти (най-вече минерални горива, масла и подобни продукти; химически вещества; суровини и необработени материали).
Добрата динамика на реалния сектор от 2014 г. продължава и през първото тримесечие на настоящата година. БВП ускорява своя ръст през първото тримесечие на 2015 г. (сезонно неизгладени данни) до 3,1% и това е най-високият ръст на показателя от средата на 2011 г. насам.
България е сред страните с по-висок годишен ръст на БВП (сезонно изгладен) през първото тримесечие на 2015 г. спрямо този за ЕС 28 и за Еврозоната. Според данните на Евростат реалният ръст на БВП за ЕС 28 е 1.4% спрямо същия период на 2013 г., а този на еврозоната е 1,0%. Прави впечатление, че през първото тримесечие на 2015 г. новите страни членки нарастват по-бързо от останалите, като единствено Испания, Великобритания и Холандия от по-старите членки регистрират ръст по-висок от средния за общността.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
„Пазарът вече реагирал на обявеното поскъпване на тока, вдигнали храните с 10-15%", пише в. „24 часа"
Пазарът вече реагира на обявеното поскъпване на тока и в момента цените на суровините и изобщо на всички храни в България, са покачени с около 10-15%. Това каза Мариана Кукушева - председател на Консултативния съвет по зърното, председател на управителният съвет на Националният браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите и член на Сдружение „Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес пред "Фокус".
„Това го знае всеки български потребител. В този смисъл, нееднократно сме твърдели, че такива шокови изявления изкривяват пазара и процесите са необратими. От гледна точка на цената на хляба, трябва да припомним, че започна жътвата. За съжаление, тази година са засети около 1 милион декара по-малко пшеница, заради влажната есен. От друга страна, очакваните реколти от декар ще бъдат по-ниски в сравнение с другата година. Така или иначе, нека си пожелаем жътвата да бъде успешна и да няма природни аномалии. При всички случаи със сигурност знаем, че стокооборотът при зърнопроизводителите за година 2015 ще бъде по-малък", обясни Кукушева.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
"В Полша и Румъния храната е по-евтина", пише в. "Стандарт"
Цените в България са най-ниските в цяла Европа като само в Македония е по-евтино, сочат данни на Евростат. У нас кошница от основни стоки и услуги може да се купят за 48 евро, докато средно за страните от ЕС за тях са необходими 100 евро. Македония е веднага след нас, където същата кошница от стоки и услуги струва само 47 евро. Преди нас по цени се нареждат Полша (56 евро за същата пазарска кошница), Румъния (54 евро), Сърбия (53 евро), Босна и Херцеговина (53 евро) и Албания (50 евро). Най-скъп е животът в Швейцария (154 евро за същите стоки и услуги), Норвегия (148 евро) и Дания (138 евро).
Но и заплатите в България са най-ниските в ЕС. През януари 2015 г. минималната заплата у нас беше 184 евро, а в Люксембург - над 10 пъти повече, или 1923 евро. В същото време в Люксембург цените са само с 20% по-високи от средните за ЕС, и 2,5 пъти по-високи от тези в България. Оказва се, че въпреки най-ниските цени у нас, хората с минимална заплата имат най-ниската покупателна способност в ЕС, като за цяла Европа само в Албания живеят по-зле.
Прочети още от в. "Стандарт"