Трудно ще си изкривиш езика да наречеш водите на Черно море „чисти" - пише руското седмично издание „Мир новостей" в материал, подготвен съвместно с проекта за мониторинг на Черноморските води Blacksea-online.com. Този, който е летувал край нашето море да речем преди двадесет години си спомня, че не беше рядкост, разхождайки се по брега, да настъпиш мазутно петно.

Сега обаче проблемите са далеч по-сериозни. Икономическото значение на Черно море нарасна. Добивът на нефт в руския Краснодарски край расте стабилно. Сериозно се е увеличил обемът на превозите на нефт с танкери, на първо място от руските пристанища Новоросийск и Туапсе. Миналата година от Новоросийск, второто по значение нефтено пристанище на Русия, са разтоварени 47,192 млн.т. нефт, а от Туапсе 5,086 млн.

Не могат да се пренебрегнат и тръбопроводите за транспортиране на нефт и газ. По дъното на Черно море вече е положен уникалният дълбоководен газопровод Син поток, а нефтопроводът Бургас-Александруполис вече е договорен от правителствата на Русия, Гърция и България.

Вече се счита, че Черно море е едно от най-замърсените в света, главно заради изхвърлянето на промишлени води в него и разливите на нефт, свързани с превозите на нефтени товари. Екологичната ситуация в Черно море практически е станала почти критическа, твърдят от Blacksea-online.com.

Проектът Blacksea-online.com за космическо наблюдение на акваторията на Черно море е изготвен предвид „стремително нарастващата екологична заплаха". Реализира го руският Център за геомаркетингови изследвания в съдействие с Европейската космическа агенция.

Резултатите от космическия мониторинг на Черно море в периода 18 април до 5 май 2008 година са фиксирали над 90 кв.км. лентово замърсяване с нефт, от които по-голямата част попада във водите на Турция, Русия и Украйна. Но може да се предположи, че е зафиксирана само малка част от разлетите нефтопродукти. Русия, Украйна и Турция са основните замърсители в акваторията на Черно море.

На 20 април край бреговете на Турция бе разкрит голям разлив на нефтопродукти с площ 21 кв. километра, практически до самото крайбрежие - което според мониторинговата служба свидетелства за ниската отговорност на транспортните компании и неефективната екологична политика на държавите от Черноморието.

Многобройните курорти по крайбрежието на Черно море са известни не само в Русия, но и в чужбина и са едни от най-големите туристически центрове в Евразия, твърди „Мир Новостей". Плановете за строителство на олимпийски комплекс в Сочи за зимата на 2014 година създават предпоставка за превръщане на крайбрежието на Черно море в курортна зона от световно значение.

И сега много патриоти не искат да сменят тукашните непретенциозни курорти за Египет и Турция (с по-чисто море, по-добро обслужване, дори по-ниски от тукашните цени). Дори мазутът не може да помрачи светлия спомен по отминалите години. Обаче попадащите в морето нефтопродукти не са „капка в морето", а бомба със закъснител, която рано или късно ще проработи.

Разтревожени са обществените организации, жителите, еколозите - само не и властите. Те цинично твърдят, че курортният бизнес не е застрашен, основания за паника няма, всички негативни публикации в медиите са търсене на сензация и клевети от тези, които искат да провалят курортния сезон.

Еколозите действително потвърждават, че не всички курортни зони на руското Черноморие са пострадали от разлива на танкера Волгонефть-139 от ноември. Но това не значи, че са чисти - просто те не са по-мръсни от предишните години.

Курортистът не го усеща - но от космоса всичко се вижда. През април сателитите на Blacksea-online.com са видели нефтено петно с площ 3.6 кв.км. точно пред природния резерват Сочи. Специалистите предполагат, че някой петролен танкер е измил баковете си преди влизане в пристанище. „Такива замърсявания регистрираме регулярно", казва директорът на проекта.

В района на Туапсе нормата на съдържание на нефтопродукти във водата е превишена няколко пъти. Същото е положението в пристанище „Кавказ" и Новороссийск. Екологичните прецеденти вълнуват обществеността и политиците трябва да се намесват, но никой не обръща внимание на по-малките, но и по-чести епизоди на разливи на петрол, които планомерно разрушават биоценоза. Рушат репутацията на курортните зони, влияят на живота на стотици хиляди хора.

При определени условия курортите Геленджик, Анапу, Туапсе и Сочи могат да се признаят за напълно пригодни за отдих. Но ситуацията на Таманския полуостров, приближен до пристанище „Казвказ", е много по-тъжна. Сътрудник от Института по океанология на РАН и координатор на морските проекти на WWF разказва, че на пострадалите от потъването на танкерите през миналата година крайбрежия на няколко места има концентрация от нефтопродукти. След всяко вълнение морето изхвърля на брега буци мазут. Това означава, че на дъното има още много мазут и при това върху големи площи.

Има още нещо, трагикомично: ако мазутът, товарен в руските пристанища бе с нужното качество, той щеше да се утаи на морското дъно и след няколко години да се разложи по естествен път. Само че в руските НПЗ изглежда правят мазут със значително количество по-леки фракции, некачествената технология води до това, че по-лекото нефтено вещество периодически изплува на повърхността и вълните го изхвърлят на брега. Ако не се вземат незабавни мерки, тоновете мазут смесен с водорасли бавно ще отровят всичко живо по крайбрежието.

Чиновниците казват, че това не е истина.