В сряда, при повдигнат въпрос за учителските заплати, министър Орешарски ни призова да се замислим за качеството на образователния продукт. Нека го направим... но нека да се замислим и за естеството на работата на един министър.

Ще започна от второто. Управляващият по принцип трябва да се стреми да влияе на събитията, в рамките на възможностите си, така че те да се развиват в полза на държавата или на поверения му ресор на управлението. Това естествено не изключва нагаждането към дадена ситуация. Но все пак власт-имащият трябва да е активното начало. Той трябва да предприеме действието, да направи реформата, която ще „завърти колелото" в желаната посока.

И сега да се върнем на конкретния въпрос за учителската професия и качеството на образователния продукт.

За да има квалифицирани кадри в една професия тя има нужда от привлекателност и обществен престиж. Ниските заплати лишават учителския занаят и от двете.

А имайки предвид естеството на конкретната работа тя има потенциала да е обществено престижна. Прилежащото й възнаграждение обаче е действителност по-силна от този потенциал.

Високата заплата прави две неща: качва престижа и намалява корупцията при професии, които са рискови за корупция, каквато е например тази на полицая. Училтеската професия обаче не е такава. Така че малкото възнаграждение работи само за първата насока и тя става изключително непривлекателна. Способните кадри следователно нямат прични да я предпочетат пред друга алтернатива... и в крайна сметка качеството на образователния продукт спада. И обратно.

Така че повишаването на заплатата е може би най-решителният начин, по който може едно правителство да повлияе позитивно на това качество.

Съгласни с това или не, едно е безспорно. Такава е посоката, в която работи сложният механизъм, наречен държава. Правителството взима решение, предприема някакво действие (или пък не предприема нищо) и то провокира съответните резултати.

Явно не така мисли министър Пламен Орешарски, който поиска вдигане на качеството на образователния продукт, за което правителството впоследствие да реагира адекватно като награди учителите с по-високи заплати.

Само че този начин на мислене е типичен пример за това, което се нарича „да сложиш каруцата пред коня". Защото се очаква качеството да се повиши само, тоест действия да не бъдат предприети, а в последствие държавата да реагира адекватно.

Думите на министърът на финансите са демонстрация на едно не-държавническо мислене. Бездействито в случая ще доведе до падане на качествотона образователния продукт по чисто пазарни механизми, което от своя страна ще повлече надолу нивото на образованост на една нация, която, по мое мнение, определено има потенциал.

И докато засега родното образование може да разчита на „старата школа"- хора над средната възраст, които цял живот са практикували учителския „занаят" и по едни или други причини нямат намерение тепърва да търсят нов път в живота - в дългосрочен план нещата не изглеждат никак розови.

Така че управляващите трябва да направят за учителската професия това, което техните колеги са направили още при създаването на Третата българска държава, за да изградят качествени полицейски служби на младото княжество - да осигурят високо възнаграждение.