На второ четене в бюджетната комисия бе обсъждано запазване на възможността получените през годината доходи от физическите лица да бъдат намалявани с направените дарения, но не повече от 5% от данъчната основа. В същото време във варианта на МС се предвиждаше даренията да не се признават за данъчни цели, т.е. тези облекчения да отпаднат. Доводът за последното бе, че от 2008 г. се въвежда единна ставка от 10% и концепцията за този пропорционален данък е: широка база и минимални облекчения.

Въпреки останалото облекчение действащите разпоредби в ЗДДФЛ водят до нарушаване на конституционния принцип за равно законово третиране на физическите лица. Отново остава разминаването с юридическите лица, за които остава облекчението при дарения в рамките на 10%. Би трябвало и за физическите лица да остане същата ставка за да няма и намек за изтичане на данъкоплатци при желание за дарение. Увеличението на предлагания размер от 5% на 10% не може да утежни събираемостта на дължимите данъци и не би накърнило съществено бюджетните приходи. В допълнение, това ще стимулира дарителите, ползвали вече облекченията в съществуващите рамки да увеличат абсолютния размер на предоставените средства. Нещо повече, с оглед стимулирането на местното корпоративно дарителство това ще е крачка напред след влошаването на данъчната среда през финансовата 2007 г. /връщане на необлагаемия минимум от 10% на 5% с мотива за предотвратяване на злоупотребите с възстановяване на дарените средства от физически лица/.

Резултатите от проучванията показват, че дарението като една от формите за подпомагане на дейността на организациите с нестопанска цел, трайно е навлезло в структурите на нетърговския сектор. За това свидетелства фактът, че близо една трета от тях са получили подобен вид финансова подкрепа. Най-значимите дарители са българските юридически лица, след тях се нареждат българските физически лица и чуждестранните юридически лица. Прави впечатление, че делът на приходите от организациите, получили финансова подкрепа от първите две категории дарители, е в границите до 25% от общите им приходи за изминалата година. За разлика от това, даренията от чуждестранни юридически лица са значително по-големи - те варират от 75% до 100% от общите приходи на съответните организации.

В изследване на фирмената благотворителност се отбелязва оптимистичния факт, че само 1/4 от фирмите, към които са се обръщали с молба за дарение, са отказали да дарят. Тоест почти 60% от бизнеса в България е ангажиран с благотворителност по един или друг начин. Привичките към благотворителност обаче не са успели да утвърдят наличието на фирмена политика по отношение на благотворителността. Ситуацията е точно противоположна - само 3% от фирмите /или 5% от дарявалите до този момент/ имат определен годишен бюджет за благотворителност. Този факт поставя много въпросителни по отношение на механизмите и мотивацията за благотворителност у нас. В тази връзка прави впечатление особено високият процент на финансовата подкрепа като форма на дарение - 54,6%. Двойно по-малък е делът на даренията под формата на продукти на фирмата - начин, който по принцип се смята за добре работещ поради простия механизъм на извършване /Вж. Таблица 1/.
Таблица 1. Форма на извършените дарения

Форма на извършените дарения

Дял от общите дарения /в %/

1.Финансова подкрепа

2.Предоставяне на продукти на фирмата

3.Извършване на услуги

4.Полагане на доброволен труд

5.Предоставяне на помещения за ползване

6.Други

54,60%

25,80%

12,90%

2,00%

2,00%

3,00%

Изт. „Изследване и насърчаване на фирмената благотворителност", Фондация „Помощ за благотворителността в България", 2000 г., с.5.

В крайна сметка, идеята за преференциален статут за някои нетърговски организации, стопански организации и фирми, според данъчното законодателство е намерила израз в два типа инструменти, използвани от правителствата, за да регулират техните данъчни облекчения. На практика те са за сметка на държавата, т.е. на държавния бюджет, и водят до намаление в неговата приходна част. Това са: първо, освобождаването от данъци на организациите (в случая нетърговските организации) и второ, приспадането на даренията от облагаемия доход на дарителите. От гледна точка на икономическата теория и практика и двата инструмента попадат в категорията фискални разходи, които на практика представляват техника на данъчни облекчения, предоставяни за предварително определени от държавата цели. Често обаче фискалните разходи се разглеждат като форма на правителствено субсидиране чрез данъчната система. Такъв възглед обаче заплашва сериозно да промени цялостното значение на частната благотворителност, представяйки я като нежелателна, но неизбежна данъчна загуба за правителствата.

Точно обратната е и идеята на американското правителство за социалната функция на приспадането на благотворителните дарения чрез политиката на данъчните разходи, изразена в специален доклад на Камарата на представителите още от 1938 г.: "Освобождаването от данъци върху паричните средства и собственост, дарени за благотворителна и друга цел, се основава на виждането, че правителството е обезщетено за данъчната загуба чрез облекчаването си от финансови тежести, които в противен случай би трябвало да бъдат посрещнати чрез отчисления от обществени фондове или от доходите от инвестициите на съвкупния национален продукт". Според препоръките на комисията "Файлър" относно приспадането на даренията от облагаемия доход налице са шест основни задачи, които правителството преследва чрез този фискален инструмент:

  • да увеличи броя на хората, които даряват и участват в благотворителни начинания;
  • да увеличи общия обем на дарителството;
  • да увеличи стимулите за дарителство сред населението с ниски и средни доходи;
  • да запази личния избор при дарителството;
  • да сведе до минимум загубите на доходи от страна на нетърговските организации, които зависят от текущия режим на дарителството;
  • инструментът да бъде максимално ефикасен. С други думи, самият стимул към дарителство не би трябвало да струва много по-скъпо, изразено в данъчна загуба, отколкото нивото на дарителство, което реално се стимулира.

С други думи, дарението не трябва да бъде мръсна дума, както за политическата класа, така и за българския данъкоплатец.