Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с грешните си сметки доведе до поскупването на тока от 1 юли и до тежката ситуация в която изпадна ВЕИ секторът. Това заяви на пресконференция председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов.

Никой не разбра защо след като токът поскъпна толкова много, след това бяха въведени и таксите за достъп, които освен всичко са противозаконни и нарушават правилата на конкуренцията.

Той посочи че на 13 септември, само ден преди ДКЕВР да реши да наложи такса за достъп, трите ЕРП-та(ЧЕЗ, Енерго Про и ЕВН) както и Електроенергийния системен оператор(ЕСО) са внесли в енергийния регулатор идентични писма „направо копи-пейст” с което искат да се въведе подобен налог.

Припомняме, че на 14 септември ДКЕВР реши да наложи такса в размер между 10 и 39% от приходите, които ВЕИ производителите получават от продабата на електроенергия. Тази такса се удържа от ЕРП-тата или от ЕСО(при централи с мощност над 5 МВт), които осигуряват свързаност на ВЕИ централите с енергопреносната и електроразпределителната мрежа.

Това доведе до остри спорове между сектора и ДКЕВР и дори се стигна до няколко месечни протести, които приключиха след като парламентарната комисия за контрол на енергийния регулатор реши да разгледа въпроса и да покани двата лагера.

По думите на Газдов това че съдържанието на писмата на електропреносното дружество и на електроразпределителните са 1 към 1 и че са входирани в един и същи ден означава, че има картелно споразумение.

Адвокат Димитър Кюмюрджиев, който ще защитава правата на ВЕИ производителите заяви, че със съгласието си ДКЕВР по този начин е дала неправомерна държавна помощ на ЕСО и ЕРП-тата, защото те ще могат да събират такси, чрез които да им се ограничат разходите.

Кюмюрджиев посочи, че това не отговаря на европейските директиви и регламенти, както и на практиката в областта на конкурентното право. За да може ЕРП-тата и ЕСО да получат такава помощ те трябва да отговарят най-вече на две изисквания – да са доставчик на обществено услуги(което е изпълнено) и да докажат размера на разходите, които искат да бъдат покрити – условие, което категорично не е изпълнено, заяви адвокат Кюмюрджиев.

Газдов, който отново взе думата, заяви че електропреносното дружество както и разпределителните не са посочили разходите си и са поискали от ДКЕВР да го определи служебно.

Именно тези разходи станаха най-разгорещената тема по време на заседанието на парламентарната комисия за контрол на ДКЕВР. На нея ВЕИ секторът настояваше енергийният регулатор да даде точни разчети върху, които е стъпила оценката на ситуацията, която е наложила въвеждането на таксите за достъп. Тогава председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев заяви, че още е рано да се направи прогноза какви точно ще бъдат тези разходи. Тогава срещата приключи със заръката от предедателя на парламентарната комисия Димитър Главчев, на следващото заседание ДКЕВР да докаже тези разходи.

Адвокат Кюмюрджиев, заяви че в срок от 2 месеца европейската комисия, която е била сигнализирана за случая, ще реши дали казусът е приоритетен. В рамките на няколко месеца, до една година Главна дирекция Конкуренция в ЕК ще реши дали има нарушение на европейското законодателство и може да предприеме неказателни мерки срещу Бъ;гария. Такива биха били глоби в размер на 50 до 100 хил. евро на ден, както и възстановяване на държавната субсидия, която ЕРП-тата и ЕСО индиректно получават чрез таксите за достъп на ВЕИ производителите.

Мариана Янева от Българската ветроенергийна асоциация, заяви, че ролята на зелената енергия е освен да бъде екологична е и да даде диверсификация на енергийните източници. Тя посочи че с изключение на ВЕИ производството останалата част от енергетиката в България е далеч от очите на обществото и влизането в този бизнес е изключително трудно поради една или друга причина.

Пред Money.bg представители на ВЕИ бранша коментираха, че повечето производители са принудени да заплащат тези такси, за да не бъдат спрени от мрежата. Голяма част от тях опитват да предоговорят своите кредит с банките, които от своя страна не са във особено отзивчиви.  В момента повечето от кредитите за срок от 8 до 10 г. а някои от производителите са настоявали за разсрочване до 20 г.