Президентът на Русия Владимир Путин по време на изборната надпревара заяви, че ако нивото на икономически ръст в страната и световната конюнктура се запазят, след десет години Русия ще е сред първите пет водещи икономики на света. Днес Русия е сред първите десет световни икономики, като през 1999 тя заемаше едва 22 място. Икономическият успех на Русия по време на осем годишния мандат е една от любимите теми в изказванията на Путин.

Има защо, признават журналистите на FAZ. Руската икономика от години се развива с темп над 6%, а тази година се очакват дори над 7% икономически ръст. Реалният разполагаем доход на хората от 1999 до 2006 се е удвоил. Населението под нивото на бедността е намаляло от 30% до 17% за същия период. Безработицата през тази година достигна ниското за западните критерии ниво 6.3%.

И все пак в актуално допитване, поръчано от банката „Ренесанс Капитал", като основни за Русия бяха посочени икономическите проблеми: безработица, инфлация и корупция. За сметка на това най-големите успехи на Путин в очите на хората са не в заздравяването на икономиката, а в засилване на руската позиция в света и политическото стабилизиране. Чак след това идва ръстът на доходите на населението.

И все пак не се стигна до предизборна надпревара с конкуриращи се идеи за икономическа политика. От една страна е комунистическата партия, която се стреми към ролята на най-силен опозиционер, но чиято икономическа автархия е противна в очите на повечето от новите руснаци. От друга страна са либералните партии, които с прилагането на рецептите си през деветдесетте години на миналия век загубиха доверието на руснаците. Така че политическата конкуренция е доста слаба.

За да успокои недоволството на населението от мудните реформи, през септември Путин уволни министрите и назначи ново правителство. Подобно нещо обикновено се прави не преди, а след избори. Путин освен това става все по-готов да обещава на населението пари от държавната хазна, което е нова практика за боравене с приходите от несметните петролни богатства на Русия.

През 2004 бе създаден Стабилизационният фонд, който трябваше да смекчи инфлационните тенденции от прииждащите в страната петропари. Освен това трябваше да се трупат средства за бъдещите поколения. Една изключително предпазлива бюджетна политика и покачващи се цени на суровините в света, в добавка към „стиснато" според много макроикономисти изразходване на петролните богатства, станаха краеъгълен камък на икономическия успех на Русия през последните години.

Обаче финансово - политическият климат в Русия се промени и парите от петрола в голямата си част бяха впрегнати в строеж на жилища и активизиране на останалата икономика. За подобрение на инфраструктурата бе формирана новата държавна Банка за развитие и бе създаден инвестиционен фонд. С помощта на държавно дружество за нанотехнология се инвестира в бъдещето. В много икономически сектори се увеличава тенденцията за директна намеса и повече планиране.

Много наблюдатели предвид новите държавни компании и гигантските инвестиционни програми започнаха да се страхуват, че руското правителство развива „държавно - капиталистически" икономически модел. Корабостроенето, самолетостроенето, атомната енергетика, риболовът са браншове, в които се създават монополни структури. Най-очевидно е държавното влияние в сектора нефт и газ. Държавните органи изработиха банкрута на някога най-големият частен нефтен концерн ЮКОС. Кремъл решително промени политиката си към т.нар. олигарси, напъхвайки в затвора човек като Михаил Ходорковски.

Трудно бе регламентирането на отношенията с външните инвеститори. Сахалин 2 и Ковикта станаха синоними на шантажиране на западните концерни от страна на руската държава. Концерните от своя страна не се преструват на обидени: те бяха сключили договорите си през смутните времена в началото на деветдесетте, а и не искат да си затварят врати. Все пак при проекта Щокман руските власти промениха подхода си. Докато през 2006 г. изглеждаше, че няма да бъдат допуснати чуждестранни партньори, сега под ръководството на Газпром  ще участват французи и норвежци.

За да бъдат отношенията поставени на ясна основа, правителството реши да формулира закон, който регулира достъпа на чуждестранни инвеститори в стратегически отрасли и до стратегически за Русия ресурси.  Законът още се бави, защото няма яснота какви сектори би трябвало да обхваща. От прагматични съображения, за предпочитане са ясни ограничения на дадена ситуация пред спонтанни решения. Но законопроектът не споменава телекомуникациите, автомобилостроенето, производството на енергия, които са привлекателни за чуждите инвеститори.

Изобщо, реформата на пазара на електричество е история на един либерален успех, който не би могъл да се осъществи без благословията на Путин. В сърцевината на реформата стои либерализирането на цените на електроенергията и разделянето на собствеността между производители на електричество и преносни мрежи. Преди всичко по време на първите четири години на Путин руската политика се показа готова за реформи: външният дълг бе погасен, бе въведен плосък данък върху доходите, премина се към тригодишен бюджет и конвертируемост на рублата. Влизането в Световната търговска организация все още остава цел.

Руското правителство знае и другото: за борба с инфлацията бе въведено замразяване на цените на хранителните продукти. Държавната намеса за преодоляване на нежелани ефекти от пазарното стопанство още не значи „назад към СССР", но се вижда, че някои икономически похвати не се забравят. Освен това инвестициите в Русия срещат най-сериозни пречки в корупцията и безмерната бюрокрация. Независимо от силните думи, тези злини все още не са изкоренени в страната. Повече държавни структури в икономиката не са пътят, по който ще се победи корупция или бюрокрация. Високите цени на суровините намаляват страстта към реформи.