Финансовият свят е все още вътре в своята най-нова криза: тя бе наречена „криза на вторичните ипотеки". Вторичен означава „по-малко от първокласен" и обозначава собственици на жилища, които всъщност нямат достатъчно пари, за да имат собствена къща, но въпреки това са получили кредит. Тези кредити са превърнати в ценни книжа и са продавани от банка на банка. Сега много от длъжниците вече не могат да плащат кредитите си - но никой не знае коя банка ще трябва да понесе загубите и дали няма да фалира и някой друг покрай нея.

Подобни кризи са често явление, обяснява автор на Frankfurter Allgemeine Zeitung. Преди осем години се срина интернет еуфорията. Няколко години по-рано вложителите загубиха куп пари в азиатските „тигри". И след всяка криза във вестниците пише: „Ситуацията сочи поразителни паралели с ... година" - годината може всеки сам да си впише: 1987, 1929, 1873. . . Историята на финансовите кризи е дълга и богата на примери, макар че кризите всеки път протичат по един и същ начин.

Първо има разцвет
Моделът е описан от американския макроикономист Мински: в началото се променя икономическата ситуация. Няма значение дали това се случва заради война, рекордна земеделска реколта или ново изобретение като Интернет - важно е следното: има нови неща, с които може да се спечелят повече пари отколкото иначе. В кризата на вторичните ипотеки това бе търговията с ипотечни кредити. Един бранш процъфтява.

Курсът му се покачва още повече, защото инвеститорите имат много пари - например поради това, че централните банки държат лихвите ниски. Ако кредитите остават евтини, те се използват като капитал за спекулация. Охлабената парична политика е източник на много критики към Фед: американската централна банка поддържа икономиката на страната с евтини пари.

Достатъчен е маловажен повод
Но далеч не всичко зависи от централните банки, обяснява стопанският историк Чарлс Кинделбергер в книгата си „Мании, паники, провали". Ако централните банки не осигуряват нови пари, инвеститорите сами си правят парите. Подобен трик приложиха търговците на борсата в Кувейт в края на седемдесетте години: те чисто и просто са издавали чекове с бъдеща дата с надеждата когато дойде падежът да имат достатъчно пари да платят. Някои не успяха. През 1982 балонът се спука и борсата в Кувейт се срина.

Нещо такова все някога се случва при всяка финансова криза. Убождането, което пука балона, може да е някакъв най-маловажен повод. Някакъв незначителен мениджър е излъгал. Проект изостава във времето. Уважаван инвеститор променя намеренията си. Изведнъж паниката се разпространява и курсовете падат.

Щом причините за протичането на процеса са толкова ясни, защо тогава инвеститорите отново и отново падат по този начин? Ами защото сме хора. А хората не само обичат да си играят с високи залози, те отново и отново правят същите грешки.

Отработено търсене на образец
А на първо място е това: инвеститорите са твърде самоуверени в собственото си знание. „Този път всичко е различно", казват си те. Много вложители залагат на това, че са избрали правилната ценна книга или правилното предприятие: новите Amazon или Ebay. Тя ще устои на кризата. Или пък спекулантите умишлено надуват балона още повече, като купуват надценени акции с надеждата, че ще се намерят глупаци, които ще купят от тях на още по-високи цени.

Подобна прекомерна сигурност се среща и в други житейски области. В допитванията между 60 и 90% от хората изразяват убеденост, че шофират по-добре от средното. Особено опасното в случая е това, че нашият ум е настроен да следва образци. Той го прави, дори и да няма такива образци. Така че много лесно страстите се възбуждат, щом някой е спечелил някакви пари с някаква инвестиция. Очакванията са, че успехът ще продължи.

Дори Нютон се е подвел
В зората на някой балон е много лесно да се намерят печеливши инвестиции. В началото печели почти всяко предприятие или ценна книга. Това привлича дори и онези хора, които досега са стояли настрана. Защото все по-трудно се преглъща факта, че приятели и познати привидно без никакво усилие забогатяват.

Този механизъм е успял да заблуди дори и големи мислители като например откривателя на гравитационната сила. Исак Нютон е инвестирал по време на големия балон на XVIII век, тъй като общото настроение очаква големи печалби от търговията с Южното море. Първата инвестиция му носи печалба от 7.000 паунда, във втората той губи 20.000. През останалата част от живота си Нютон не е искал и да чуе думата „Южно море".

Много са били сполетени от същата участ. Който веднъж стане жертва на балон, следващият път ще стои по-назад. Макроикономисти като Върнан Смит експериментално са доказали: ако търговците на пазара са по-опитни, балоните ще са чувствително по-малки.

Само че на пазара винаги ще излизат нови и нови вложители.