От две поколения потребителите в САЩ се радваха на евтина вносна продукция, произведена в страни с по-ниски разходи за труд. Първо това бяха Япония и Корея, след това Китай, сега мястото заеха Виетнам и Индия.

Само че покачващата се инфлация в развиващия се свят, особено в Азия, застрашава тази схема. Поскъпването, което е проблем не само за Китай, прави износа на продукция за Съединените Щати по-скъп, пише The New York Times в широко дискутиран днес материал.

Водещ специалист в Азиатската банка за развитие обяснява: „Инфлацията е главната заплаха за азиатските страни". Тя е заплаха и за западните консуматори, тъй като дори много бедните държави на Азия пренасят нарастващите разходи върху потребителя.

Инфлация в развиващите се икономики е имало и преди. В края на 1980те, Бразилия достигна тризначни стойности на инфлацията. Но този път според NYT нещата са различни и те обещават да доведат до повишения на цените и в американските вериги супермаркети - точно когато възможността за рецесия е надвиснала над САЩ.

По следните причини: Първо, близо половината от вноса на САЩ сега идва от развиващите се страни. Второ, инфлацията в тези развиващи се страни идва във време, в което техните валути повишават стойността си спрямо долара.

Това вкарва американските потребители в двойна хватка и те ще бъдат принудени да заплатят поне част от повишените разходи на производителите в бедния свят, твърди американската медия. Отгоре на това цените за американците ще са по-високи, тъй като доларът може да купи по-малко неща в тези страни.

Много азиатски търговци твърдят, че те просто нямат друг шанс: привежда се пример за виетнамски бизнесмен, изнасящ за САЩ рисувани вази, който е вдигнал тази седмица цените си с 10%, тъй като всяка година неговите разходи за труд се покачват с 30%. В целия Виетнам, бързо увеличаващ износа си за Щатите, цените между март 2007 и март 2008 г. са се покачили с 19.4%. Сходен пример дава и Китай.

Цялата шумотевица идва от следното увеличение на цените на труд: производителят на рисувани вази, даден за пример, е 15то поколение занаятчия. Той е вдигнал заплатите на работниците си с 30%, за да догони покачилите се цени на търговските стоки. Храната е най-големия разход за неговите работници: той сега им дава $75 месечно, за осем работни часа дневно шест дни в седмицата.

Досега азиатците са прехвърлили само част от увеличаващите се разходи в цените. Но работниците в развиващия се свят надигат все по-силен глас за по-високи заплати, като протести избухнаха тези дни във Виетнам, Камбоджа и Египет. Инфлационният натиск във Филипините се е удвоил за последните пет месеца, а седмичната инфлация за цени на едро в Индия в края на март достигна 7% на годишна база.

Само преди малко време щеше да е невероятно бедна страна с висока инфлация да види как парите й поскъпват спрямо долара, коментира Ню Йорк Таймс. Само че доларът вече не е така могъщ, както беше преди. Големите търговски дефицити на Америка и други проблеми отслабиха привлекателността му.

А има знаци, че доларът може да продължи да пада, ако централните банки на развиващите се страни спрат да го подкрепят.

Централната банка на Виетнам в края на месец март трябваше да нареди на търговските банки да започнат отново да купуват долари в строга граница на валутен курс, определена от правителството. Много банки започнаха да чакат обезценяването на долара и отказаха да приемат големи суми в долари, до степен, когато големи чуждестранни компании се затрудняваха да превеждат пари в страната, за да плащат заплатите на своите работници.

При това обезценяването на долара само' е причина за инфлация в развиващите се страни - особено за тези, които досега не позволяваха на валутите си да поскъпват, за да задържат експортните си пазари. Така посредством евтиния донг Виетнам успя да увеличи износа си с 24.1% през миналата година.

Освен проблемите с евтиния долар, според анализаторите, страни с голямо участие в пазара на търговски стоки като Виетнам, Египет, Китай и Бразилия по принцип са по-уязвими спрямо инфлация: те разполагат с големи селскостопански и енергоемки индустриални сектори. За разлика от тях, развитите икономики имат по-големи сектори  на услугите, отколкото на производството.

Две противоположни тенденции правят трудно точното измерване на инфлацията в развиващия се свят - завършва коментара си NYT. В Китай, Индия и Виетнам бяха направени много сериозни инвестиции и бе създаден промишлен свръхкапацитет. Това може да смъкне цените, ако заради кризата на икономиката на Америка  глобалното търсене се срине.

После, много страни от развиващия се свят, водени от Индия и Китай, задържаха пълното разгръщане на инфлацията с комбинация на контрол на цените и субсидии. Виетнам ги последва: миналата седмица Виетнам въведе контрол на цените на транспорта и бензина.

Бизнесът засега заобикаля контрола на цените. Някои производители решиха да запазят цените си, намалявайки количеството в продажбените опаковки. Това заедно с повишаване разходите за субсидии до неустойчиво високо ниво, може да влоши ситуацията с инфлацията.